Определение № 52 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 26.04.2012г. по гр.д.№5410/2011г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.124, ал. 1 гпк. Жалбоподателят С. Й. А. поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено, че С. А. дължи на [фирма] сумата 1526,37 лева, незплатена цена на доставена топлинна енергия и е отхвърлен иска до пълния му размер от 3 961,01 лева, като е признато че дължи и лихва за забава в размер на 347,18 лева, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му размер от 1372,60 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 21.06.2012г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от двата иска е под 5000лева / за главницата и лихвата/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът