Решение № 2849 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2008 г.

Решение № 2849 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Росен Иванов Тодоров от гр. Русе, срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), обективирано в протокол № 21 от 28.05.2008 год. по дисциплинарно дело № 14/2007 год., с което, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бяла и съдия в същия съд". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като се претендира неговата отмяна, със законните последици. Иска се и отмяна на решението на ВСС по Протокол № 23 от 11.06.2008 г., с което е направена поправка на ЯФГ, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебното заседание жалбоподателят Росен Тодоров се явява лично и с адв. Йорданова. Поддържа се жалбата, по изложените в нея и в подробни писмени бележки съображения. Сочи се, че ВСС е възприел предложенията от Дисциплинарния състав за налагане на наказание като основателни, без да ги обсъди по същество, като не е взел предвид изтеклата давност за всяко едно от предложенията. Счел е, че са налице нарушения, но не ги е определил по място и време, а и от предложението не става ясно какви конкретни нарушения са извършени от съдия Тодоров. На заседанието от 28.05.2008 г. са отразени като присъстващи 19 от членовете на Съвета, при отсъстващи 5, а в решението е посочено, че са гласували 20 души - налице е разминаване между присъствалите и бройката на взелите решението. Наложено е най - тежкото наказание, за нарушения, които в своето решение ВСС е приел като такива по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, а дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, т. е. позоваването е на несъществуваща законова разпоредба. Ответникът по жалбата - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител - юрк. Илиева, изразява становище за неоснователност на жалбата, със съображения, развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на ВСС е прието от компетентен орган и в рамките на правомощията му съгласно чл. 311, т. 2 от ЗСВ, която разпоредба предвижда, че дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗСВ и относно административните ръководители, се налага с решение на ВСС. При приемане на същото не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържаните доводи за пороци на административния акт, съдържащи се в чл. 146, ал. 1, т. 3 - 5 от АПК, са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото си същата е и основателна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Росен Тодоров е образувано на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, по предложение с вх. № 11-06-463/2.11.2007 г. на Председателя на Окръжен съд - Русе, с искане за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на жалбоподателя. В него, в четири пункта, са описани като допуснати сериозни дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, грубо нарушаване на финансовата дисциплина, неоправдано забавяне на производството по образувани в съда дела, нарушаване правилата на професионалната етика и накърняване престижа на съдебната власт. С решение по протокол № 38/09.11.2007 год., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, е било образувано дисциплинарно производство, избран е чрез жребий Дисциплинарен състав, с определение от 13.11.2007 год. е определен председател, а с негово разпореждане от същата дата - и докладчикът по дисципл. дело № 14/2007 год. За насроченото първо по делото заседание, вносителят и дисциплинарно привлеченото лице са уведомени със съобщения с обратни разписки, разяснени са правомощията за събиране на доказателства, за отправяне на възражения и ангажиране на адвокатска защита, които, видно от материалите по преписката, са реализирани изцяло. На 28.05.2008 год., Дисциплинарният състав на ВСС е постановил Решение № 10-00-016, с което е приел, че Росен Тодоров - административен ръководител - председател на РС - гр. Бяла, виновно не е изпълнил служебните си задължения и е нарушил правилата на професионалната етика - чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4, дописана на ръка) ЗСВ, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което и се предлага на ВСС да му наложи дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност като "административен ръководител - председател РС" и "Съдия" при РС - гр. Бяла. С процесното протоколно решение, също от дата 28.05.2008 год., на основание чл. 308, ал. 1, т. 6, вр. чл. 309 , вр. чл. 316 и чл. 319 ЗСВ, с 19 гласа - "за" и 1 - "против", на Тодоров е наложено предложеното дисциплинарно наказание, като Съветът е възприел изцяло фактическата обстановка и мотивите в решението на дисциплинарния състав. Предложението, в частта му по т. 4 и т. 5 е било оставено без разглеждане, поради изтекла давност. С решение на ВСС, взето по Протокол № 23 от 11.06.2008 г., е направена поправка на процесното решение досежно приетите с него основания, като "вместо чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 ЗСВ", да се чете: "чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 5", а в т. 3 от решението, вместо "оставя без разглеждане предложението по т. 4 и т. 5", да се чете: "оставя без разглеждане предложението по т. 4", поради изтекла давност. Обжалваното решение на ВСС, постановено от оправомощения по закон орган, настоящият съдебен състав намира незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, което налага отмяната му. Висшият съдебен съвет е обвързан от внесеното предложение по отношение на сочените в него дисциплинарни нарушения. Недопустимо е той да се произнася (това е отчетено в мотивите на решението) по невъведено от вносителя основание, дори и в хода на разследването да са събрани данни за наличие на такова. За да подлежи на разглеждане, съгласно императивната норма на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, дисциплинарното производство следва да е образувано "в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършването на нарушението". В тази връзка, в пункт първи от предложението, на Тодоров са вменени две нарушения - грубо отношение към негова колежка - съдия Колева и непристойни и уронващи авторитета и достойнството на съдии и съдебни служители нареждания, за издирване на неутвърдена от него срочна книга на I-ви наказателен състав на съда. За първото от тях председателят на ОС - Русе, г-жа Станчева, е узнала от писмо, отправено до нея на 2.03.2007 год. По тази част от предложението правилно е отчетено проведеното общо събрание на съдиите, в присъствието на вносителя, обсъден е бил нарушеният психоклимат в съда, обърнато е внимание на Тодоров да вземе мерки за промяната му и да коригира отношението си към колегите, с цел подобряване на условията за работа, но действия за търсене на дисциплинарна отговорност не са предприети своевременно, в тримесечния преклузивен срок по чл. 310 ЗСВ, а едва с предложението от 20.11.2007 год. С оглед това, законосъобразно ВСС е отчел наличие на погасена по давност отговорност в този пункт. Във връзка с издадените нареждания от Тодоров за издирване на преписана, втора срочна книга на I-ви нак. състав, ВСС е приел извода за доказано нарушение, квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ (нарушаване на правилата на професионална етика) и в конкретност - на Р. II, чл. 4, ал. 4 от Правилата за професионално поведение на съдиите в България. В предложението са описани действията на Тодоров по издирването на "втората" книга, без да е установено действителното наличие на такава или липсата й, което всъщност е породило конфликтната ситуация, преценена като дисциплинарно нарушение. Във обстоятелственото си възражение по предложението в този пункт, Тодоров е изложил последователно, по дати, данните за резпореденото, според него от съдия Колева, без негово знание и съгласие, преписване на срочната книга, в която, с оглед изготвената справка, са били отразени изготвените от I-ви състав актове по делата, за периода от 17.07.2007 год., до 09.10.2007 год. Твърденията му в по-голямата си част се подкрепят от свидетелските показания, дадени в заседанията пред ВСС. Съдия Дочев (л. 143 по делото), е бил в отпуска, но след връщането си разбрал, че "е било наредено от ръководството на ОС, да се препише книгата, тъй като е имало по нея залепени излишни листи. Впоследствие Тодоров е отказал да подпише тази книга и да сложи печат, тъй като не бил нареждал да се прави такова нещо". Оригиналната книга, съхранявана в каса и предадена по делото (след отстраняването на Тодоров), от адм. секретар Найденова, като на нея е отразена извършена на 17.07.2007 год. проверка от Тодоров, без нанасяни резултати по делата, до отмяната на заповедта за приключването и архивирането й, с възстановени впоследствие данни. Съдия Бонева (л. 146), също излага в показанията си, че преди съдебната ваканция "колежката й" е споделила, че срочната книга се води "много зле, лепели се листчета", но през м. октомври Тодоров "отказал да утвърди преписаната книга", за което свидетелката е останала с впечатлението, че "председателят е наредил". Св. Найденова също потвърждава наличието на втора срочна книга, преписана от секретаря Рашкова (л. 149), а след 09.10.2007 год., за периода до края на календарната година, била утвърдена друга, трета по ред срочна книга за 2007 год. В показанията си св. Рашкова твърди, че съдия Колева й е наредила да препише книгата (л. 154), а на 17.07.2007 год., когато е извършил проверката, Тодоров й казал, че не е необходимо и да не го прави. След отпуска на Колева, от м. август, до 2.10.2007 год., свидетелката обяснява, че работели само двете, със съдия Колева и "нямало проблем", до поредната проверка от страна на Тодоров, на която Рашкова отишла с двете срочни книги - официалната, утвърдена от него и преписаната, с нанесени данни за делата за периода "от 01.01., до 02.10.2007 год. ", която отказал да утвърди, тъй като "не знаел за съществуването й" и не бил наредил такива действия. Последвали размени на писма - св. Рашкова писала писмо на съдия Колева да иска от нея преписаната книга, Колева също й отговаря писмено, като твърди, че не е в нея, а следва да е в служителката, образувана е срещу Колева дисциплинарна преписка (л. 152) за изчезването на въпросната втора книга, делата се предават с разписки, които са изготвени едностранно и демонстративно, с цел да послужат като "доказателство"(обяснение на Павлина Чанова - л. 63, папка I). . . Цитираните свидетелски показания, необсъждани в решението, включително и тези на съдия Колева, безспорно установяват наличието и на втора срочна книга, в която са били вписвани резултатите по въпросните дела, гледани, съгласно справката, от датата на удостоверената проверка на Тодоров през м. юли, до началото на м. октомври, когато, според показанията, той е отказал да я валидира с подписа си и печат. Именно след като въпросната книга не му е била предадена, както твърди "за да я свери", е утвърдил третата за 2007 год. книга, с цел "да не се спъва работата на състава", на който предстояло заседание на 09.10.2007 год. От обективна страна ВСС в този пункт е приел, че след като Тодоров "е прибрал" оригиналната срочна книга на състава и е отказал да я върне, сериозно е възпрепятствал работата на I състав, което не обосновава нарушение при създалата се ситуация, тъй като в нея, от 17.07, до 04.10.2007 год., безпричинно не са били нанасяни резултатите и останалите обстоятелства по делата. Няма и логика председателят да цели, умишлено, виновно, препятстване на работата в съда, за който отговаря, а и утвърждаването на третата книга, говори за точно обратното - за търсене на изход да се разреши възникналия проблем за периода до края на годината, показателна е и заповед № 219/19.10.2007 год. с мерки за "изготвяне на пълен опис на делата, възстановяване на поредността им и нормализиране на работата". Затова и настоящият съдебен състав счита направеният извод за необоснован и недоказан. Действително, предприетите издирвателни действия за откриването на преписаната срочна книга, с изготвените заповеди, следва да се отчетат като пресилени и неадекватни, не са и изпълнени на практика, но и не са обсъдени в решението. Единственият им коментар и квалификация, е за нарушаване на професионалната етика, което, във връзка и с приетите за осъществени деяния по т. 2 и т. 3 от предложението, е обосновало за ВСС налагането на наказанието. В случая обаче, тези действия са извършени от Тодоров в качеството му на административен ръководител, която му отговорност не е отграничена и при самостоятелното разглеждане на деянието или не би довела до извода за виновно поведение, или не би обосновала това по вид наказание. Няма и данни възприетият от Тодоров метод на работа с писмени заповеди и искане на обяснения, да е бил санкциониран по някакъв начин от ръководството на ОС - Русе. По пункт втори от предложението, ВСС е приел като неоснователно възражението за изтекла давност, който извод съдът не споделя. Незаконосъобразно в решението е направен изводът, че началният в случая момент, от който тече тримесечният срок по чл. 310 ЗСВ за вносителя на предложението, е след 26.10.2007 год., когато са били получени документите за транспортните разходи от районния съд, както и допълнителна информация във връзка с жилището, притежавано от съдия Тодоров в гр. Бяла. Не е спорно, че на 16.03.2007 год. Тодоров е изпратил до председателя на ОС - Русе, за утвърждаване, поредният списък на съдиите и държавните съдебни изпълнители от РС - Бяла, относно заплащане на транспортните им разходи до месторабота и обратно, съгласно решението на ВСС по протокол № 8/ 7.03.2007 год. и чл. 31, ал. 1 от ПМС № 20/02.02.2007 г. В този списък, под № 1, е фигурирал и той. На 24.04.2007 год. г-жа Станчева е отказала да утвърди, само по отношение на него, списъка за разходите за транспорт. Едва на 26.10.2007 год. са били изискани и незабавно представени финансовите документи за получаваните средства по години и допълнителната информация, свързана с въпросното, закупено от Тодоров през 2001 год. общинско жилище в гр. Бяла. Последното, се е доказало несъмнено, че е било декларирано още след закупуването му и ежегодно е било отразявано в декларациите пред Сметната палата, поради което и фактът е бил лесно установим. Не е имало основателна причина, при породените "съмнения", повлияни от "разговори с колеги" от гр. Бяла, фактът да бъде проверен още през пролетта на 2007 год. Иначе казано, породените съмнения, са били преценени като достатъчно основание за неутвърждаване на списъка по отношение на Тодоров, послужили са като основание за ефективни действия по лишаването му от транспортни разходи до гр. Русе и обратно, но по необясними причини не са станали повод за проверката им. Въпреки, че в решението се приема, че откриването на нарушението е станало с получаването на изисканите документи на 26.10.07 год., ВСС не дава отговор защо след като е "подразбрала" за факти, навеждащи на нередности в разходването на финансови средства, г-жа Станчева веднага не е назначила официална проверка, а е събрала данните едва подготвяйки искането. Освен това, поддържайки предложението, в последното заседание пред Дисциплинарния съвет на ВСС, вносителят му е подчертал, (л. 183 по делото), че още "през 2006 год. " са разпитвали счетоводителката и тя е разбрала, че Тодоров има жилище в гр. Бяла и е искала декларации. Следва само да се спомене, че с основание по този пункт се възразява, че изискваните от счетоводителката декларации са станали изискуеми едва след влизането в сила на цитираното ПМС, че същите не са били "задържани" от Тодоров, след като са приобщени по преписката при разпита на св. Неделчева, както и че е некоректно да се представят и приемат като доказателства данни за потребление на вода, ел. енергия, кабелна телевизия и пр., за период след датата на внасянето на предложението. При тези съображения, деянието, определено от фактическа страна като получени без основание пари за транспортни разходи и счетено в решението като особено укоримо за магистрат, е погасено по давност. Целта на законодателя, да стимулира в ръководителите своевременното разкриване и санкциониране на нарушенията, обективирано с въведения нов тримесечен срок за търсене на отговорност на виновните лица, в случая не е изпълнена. Като неоснователно и недоказано следва да се приеме и третото посочено в предложението деяние, във връзка с неизплатени своевременно суми в полза на Националното бюро за правна помощ, за осъществена служебна защита по дела в БРС. По този пункт в решението са изложени лаконични изводи за наличие на нарушение, квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения, по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 ЗСВ, изразяващо се в съзнателно и необосновано задържане на цитираните писма, с което е била затруднена работата на съдиите по присъждането на разноски по голям брой дела. От фактическа страна, за да се приеме съставомерност, е посочено, че "вместо да разпредели писмата на съответните съдии за произнасяне, Тодоров неоправдано ги е задържал при себе си, независимо от многократните запитвания на съдиите и в по-късен момент (неконкретизиран), без негово знание и съгласие, с намесата на друг съдия, са били предадени на съдиите, които, с голямо закъснение, по голям брой дела, са присъдили съответните разноски в полза на НБПП". Подробните възражения на привлечения и по този пункт са определени като неоснователни, без въобще да бъдат обсъдени и съответно - оборени с мотивите, въз основа на наличните доказателства. Писмата от НБПП с определените хонорари, са получени в РС - гр. Бяла, на 3.07.2006 год. - 18 бр. и на 12.03.2007 год. - 66 бр. Видно е от доказателствата, приложени в папката, именована "Възражение II", че към 22 - 27-ми март, съдиите, включително и Тодоров, са положили подписите си на копията от съдебните актове, съдържащи се в нея, с което са удостоверили произнасянето си за разноските и са разпоредили прилагането на писмата "към дело", по болшинството от делата са приложени и самите определения (л. 16, л. 36, л. 38, л. 41, л. 71. . .), от които е видна датата им, налице са данни за издадени изпълнителни листи в полза на НБПП (л. 15, л. 99, л. 106. . .), или са приобщени молби на граждани, с приложени вносни бележки за вече внесените суми (л. 73 - с дата 29.03.2007 год., л. 285 - от 16.04.07 год.). С оглед очевидните данни за изпълнение по писмата в срок от десетина дни след получаването на второто от тях, би могло да се обсъжда приетото забавяне само по отношение на 18-те дела от 2006 год., посочени в писмото от м. юли 2006 год. Във връзка с това са налице данните за докладване на писмото "първо на главния счетоводител" (обяснение на адм. секретар Найденова и свидетелските й показания), впоследствие, след като се установило, че не е за нея - били "архивни дела", уведомленията са предадени от Найденова, на съдебния архивар Р. Тодорова. Това движение на писмата е отразено и в копието от входящия дневник за 2006 год. (съответно: Гл. счетоводител, Найденова, Р. Тодорова). Съдия Дочев, без да си спомня дали е било лятото, или зимата, в показанията си твърди, че е видял "делата при административния секретар, на земята" и ги разпратил по съответните съдии - т. е. архивните дела вече са били при Найденова и следва да се даде вяра на показанията на съдебния архивар Трифонова и писменото обяснение на Найденова, че Тодоров е разпоредил придвижването на делата от архива към съдиите за произнасяне. Всъщност и никой от разпитаните по пункт 3 от предложението не твърди, че Тодоров е "задържал" писмата при себе си, че са му искани и той умишлено е препятствал присъждането на разноските. . . Становище от Бюрото не е искано, за да се установи срокът на забавянето, изпращани ли са напомнителни писма, кога и дали са преведени сумите и пр. въпроси, които биха били относими по този въпрос. При така събраните доказателства, обвинението и по този пункт е неоснователно и недоказано, изводът в решението, за наличие на нарушение, не само не е мотивиран, но и като изведен в противоречие с обсъдените доказателства, е незаконосъобразен. Безспорно е в процеса, че Росен Тодоров е избран за съдия в РС - гр. Бяла с решение на ВСС от 6.10.1999 год., придобил е статут на несменяемост от 08.10.2002 год., а с решение от 14.07.2004 год. е избран и за председател на РС - гр. Бяла. Същият има качеството "административен ръководител" по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Обсъжданото решение е постановено на основание чл. 308, ал. 1, т. 6, вр. чл. 309, вр. чл. 316 и чл. 319 ЗСВ, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 5 (в мотивите на решението, т. 4 - в диспозитива му, дописано на ръка) от ЗСВ. Нормата на чл. 308, ал. 10 ЗСВ определя по вид дисциплинарните наказания, които, при установено виновно поведение на "съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и негов заместник", е възможно да бъдат наложени - в процесната т. 6 е предвидено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Следващата разпоредба - на чл. 309 ЗСВ указва за съобразяване на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, а компетентността на ВСС е определена в чл. 316, ал. 1 ЗСВ. Чл. 319 ЗСВ е процесуална норма, отнасяща се до сроковете за постановяване на решението и начина на постановяването му, за да е валидно, а нормата на чл. 307, ал. 3 ЗСВ визира кои деяния, осъществени от "съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията", представляващи виновно неизпълнение на служебни задължения, законодателят е приел като дисциплинарни нарушения - в т. 3 и т. 5 от решението са визирани съответно: "нарушаване на правилата на професионалната етика" и "неизпълнение на други служебни задължения". Визираните разпоредби се намират в гл. шестнадесета на Закона: "Дисциплинарна отговорност" (чл. 307 - чл. 328 ЗСВ), обхващаща видовете наказания, отговорните за тях лица по длъжности, редът за налагането на наказанията, действието им във времето, обжалване, изпълнение, заличаване, препращане към правилата на ГПК. Проследено по този начин, решението страда от съществен порок, изразяващо се в липса на посочено правно основание за освобождаване от длъжност на несменяем магистрат - административен ръководител. Последните се съдържат в гл. девета, раздел I ЗСВ - "Назначаване и освобождаване" - чл. 165 и конкретно в чл. 175, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ за случая, предвиждащи, че административен ръководител или негов заместник, се освобождават от длъжност предсрочно "на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на РБ", а ал. 2 допълва - и когато административен ръководител или негов заместник, е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател, отново. . . "на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията на РБ". Съгласно чл. 129, ал. 3 от КРБ, след изменението му с ЗИДКРБ, ДВ, бр. 85/2003 г., с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране с решение на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Съгласно второто изречение на текста посочените магистрати, както и лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст, 2. подаване на оставка, 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година и 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Настоящият жалбоподател е освободен от ВСС без позоваване на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ, а изложеното в мотивите на решението за наличие на "друга хипотеза", не се споделя. Разпоредбата има конкретни и ясни предложения и диспозиция и не буди съмнение възможността й за пряко приложение. Същата е материалноправна и при настъпване на визираните в нея юридически факти, компетентния орган - ВСС може и следва да я приложи. Не случайно същата без промяна е възпроизведена в новия ЗСВ, с изричното препращане към нея, за случаи като настоящия. Показателна е в посочения смисъл и нормата на чл. 165, ал. 3 ЗСВ, определяща, че "съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7" - т. е. при несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 ЗСВ. На следващо място следва да се отчете, че в решението не са разграничени кои, счетени за осъществени нарушения, са извършени от Тодоров като административен ръководител и кои като действащ съдия, за да е освободен и в двете качества. Обратното, от доказателствата по делото се установява, че като съдия той няма налагани наказания, акцентува се на парични награди, повишен е в ранг, а видно от приложената справка, за периода от 1.01.2005 г. до 21.11.2007 г., привлеченият районен съдия няма решени наказателни дела, с ненаписани мотиви към присъдата с изтекъл 15-дневен срок. В предходното съдебно заседание по делото бе представено ново решение на ВСС - за поправка на ЯФГ (ГПК - чл. 247, урежда процедура по отстраняване на "очевидна" фактическа грешка), за което решение липсват данни да е било връчено на страните. И ако, в частта му за произнасянето на Съвета по т. 5 от предложението, (каквато точка действително няма в него), би могло да се приеме несъответствие, което е допустимо да се отстрани по реда на поправката, не може да се каже същото досежно правното основание, като съществена част на акта и на предмета на съдебния контрол за законосъобразност. На практика, с поправката, приемайки "да се чете - чл. 307, ал. 3, т. 3 и 5 ЗСВ", ВСС е привел правната квалификация в унисон с приетото в обстоятелствената част на решението, но в диспозитива му не фигурира "т. 5", а е дописана на ръка "т. 4". С оглед това и решението за поправка, като неразделна част на първоначалния административен акт, страда от порок водещ до отмяната му. С основание се възразява за несъответствие между броя на присъствалите (19, отсъстващи - 5) и гласувалите за налагане на наказанието членове на ВСС - 20, като не е отразено междувременно явяване в заседанието на някой от отсъстващите членове на Съвета. Налице е нарушение, което обаче, с оглед крайния резултат от гласуването, не е рефлектирало на крайния вот. Не се споделя оплакването за неспазено изискване по чл. 313, ал. 1 ЗСВ - за изслушване на дисциплинарно привлеченото лице, или за приемане на обясненията му, преди налагането на наказанието от оправомощения орган. Това е осъществено, в пълнота в случая, както вече се посочи, пред Дисциплинарния състав на ВСС - помощен орган на Съвета, натоварен с правомощията по събирането на доказателства, обсъждането им и внасяне на предложение, съобразно правилата на чл. 316 - чл. 319 ЗСВ. Изводът е логичен, с оглед приетото в закона диференцирано налагане на наказанията - и от ВСС и от административните ръководители, а също така и с оглед посоченото в разпоредбата "събира доказателствата от значение за случая", което при образуване на дисциплинарните производства е конкретно предвидено по реда на изричната норма на чл. 318 ЗСВ. Аргумент в подкрепа е и разпореденото в текста на чл. 320, ал. 2 ЗСВ, че ВСС се произнася, разглеждайки предложението на дисциплинарния състав, в 7-дневен срок от внасянето му, което е един съвсем кратък срок, за да се приеме, че и преди заседанието на ВСС следва да се изслушва лицето, или да се приемат обяснения от него, след като такива вече са дадени пред дисциплинарния състав - и в заседанията му, и в писмен вид, а съобщения за заседанията на самия ВСС не са предвидени. Единственото задължение е възведено досежно уведомяване на заинтересованите за взетото решение - ал. 5, на чл. 320 ЗСВ. Всъщност, решението на ВСС е издадено въз основа на подготвителния документ - решението на дисциплинарния състав, поради което изложените в него съображения са такива и за издаване на обжалваното решение - чл. 320, ал. 4, пр. 2-ро ЗСВ. Че предложението е счетено за "основателно", е посочено изрично в мотивите на обсъждания акт, приет без разисквания, само въз основа на изложението на докладчика по приетата фактическа обстановка по случая. Единственото направено допълнение е за прецизност да се отрази преклузираната отговорност на Тодоров по пункт 4 от предложението, а дали членовете на ВСС обективно са се запознали с предложението на Дисциплинарния състав не става ясно, след като то е внесено за разглеждане в деня на заседанието и носи датата на постановеното решение. Решението, в частта му по т. 4 на предложението, оставено без разглеждане, поради изтекла давност, като необжалвано, е влязло в законна сила. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв. Същите са своевременно претендирани, доказани по размера си, видно от представеното по делото пълномощно и не са оспорени от ответника в процеса.