Определение № 321 от 19.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 327/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на Г. П. И. за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №702 /04.10.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 327/12, с което е постановен отказ от допускане до касация на решение №111/29.11.2011 г. на ОС-Разград по гр.д. № 207/11 г. по жалба на [фирма]-С.. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определението, чието допълване се иска в частта за разноските се е постановен отказ от допускане до касация на решение №111/29.11.2011 г. на ОС-Разград по гр.д. № 207/11 г. по жалба на [фирма]-С.. В действителност към отговора на касационната жалба по настоящото дело от страна на ответника по нея Г. П. И. е приложено и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева и е отбелязано, че възнаграждението е заплатено изцяло от ответника на адвоката-пълномощник на страната. Ето защо при наличие на изрични доказателства за реалното изплащане на договореното възнаграждение от страната на нейния пълномощник, то е налице основание за присъждането й в полза на страната като реално направени разноски,съгласно чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното съдът намира молбата за неоснователна, поради което