Решение № 12889 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2009 г.

Решение № 12889 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Монтана, Златко Живков срещу решението от 6.04.2009 г. по адм. д. № 478/2008 г. на Административен съд - Монтана. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и съществени процесуални нарушения, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Областен управител на област Монтана не е взел становище по жалбата. Заинтересованата страна - "ТМБ 2000" ЕООД също не е взела становище. Прокурорът от ВАП счита жалбата за основателна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е основателна. По жалба на "ТБМ 2000" ЕООД до областния управител на област Монтана срещу Акт за установяване на публично вземане № 110/24.06.2008 г. на кмета на община Монтана - за определена такса битови отпадъци на дружеството за периода 2005 - 2007 г., със Заповед № 203/22.07.2008 г. областният управител на област Монтана е прогласил този акт за нищожен. По жалба на кмета на община Монтана срещу посочената заповед на областния управител, АС Монтана е отменил заповед № 203/2008 г., и решавайки спора по същество на основание чл. 173, ал. 1 АПК е приел, че процесният АУПЗ е незаконосъобразен и го е отменил. По същество на спора съдът е приел, че кметът в нарушение на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ е начислил за минали периоди и лихви за забава на плащането за минали периоди, каквито се дължали едва след влизане в сила на акта за установяване на задължението, от когато ще е дължима лихва, ведно с дължимата такса по реда на ДОПК - аргумент от чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ. Става въпрос за начислените с акта лихви за периода общо в размер на 235,91 лв. Съдът е приел също, че в приетата от ОбС Монтана Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана е визирано, че лицата, неползващи услугата през период или съответна година заплащат само такса за периода на ползване на услугата. Чрез заключението на вещото лице, че по отношение първи етаж от сградата на дружеството на ул. "Гоцо Митов" сградата е била неизползваема, независимо, че в района към настоящия момент се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и при липса на доказателства, че услугата е действително - реално предоставена, АС Монтана е приел, че АУПЗ е незаконосъобразен. В тази връзка съдът е посочил, че самият факт, че има решение на ОбС Монтана и съответно заповеди на кмета не е достатъчно доказателство, че услугата е реално извършвана. Съдът се е позовал и на нормата на чл. 62, ал. 1, пр. 2, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно, докато в случая в АУПЗ е посочена обща сума за съответните години и лихви към тях, без да е ясно как са определени. Освен това не са представени доказателства дружеството въобще да е уведомявано за периода 2005 - 2007 г. за дължими такси, не е ясно как е определен размерът на таксата, т. е. как е формирана сумата за всяка услуга поотделно, а направо е издаден акта, при това с начислени лихви. Постановеното решение е незаконосъобразно. В противоречие с материално правната норма на чл. 9б, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ съдът е приел, че с АУПЗ се установяват задължения само за дължими такси, но не и за лихви за изминали периоди, защото невнесените в срок такси се събирали заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК, т. е. в друго производство. Чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ е ясен и не се нуждае от тълкуване досежно невнесените в срок такси, които се събират заедно с лихвите-по цитирания закон за лихвите, които вземания - за такси и за лихви за невнесени в срок такси се установяват с акт на кмета на общината. Размерът на определените с акта лихви ще може да бъде предмет на преценка за законосъобразност при възражение в това отношение. Освен това АС Монтана не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства, които имат значение за правилното му решаване по същество. Безспорно съгласно чл. 81 и чл. 93, ал. 4 АПК административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. АУПЗ на кмета на общината е административен акт и като такъв подлежи на обжалване пред областния управител, непосредствено по-горестоящ административен орган, поради което не е необходимо в ЗМДТ изрично да е "разписано" това, в какъвто смисъл е разсъждавал съдът. Разглеждайки пък спорът по същество и отменяйки процесния акт на кмета на общината като незаконосъобразен, съдът без подробно да анализира приложените доказателства по делото и съответно изложи мотиви по отделните компоненти на задълженията за такса битови отпадъци по периоди и лихвите за просрочие, съгласно чл. 62, чл. 66 , чл. 71 ЗМДТ и Наредбата за определяне на цени за такси и услуги на ОбС Монтана е извел неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания от дружеството пред по-горестоящия административен орган АУПЗ на кмета на община Монтана. Съдът изцяло е кредитирал приетото по делото заключение на вещото лице, че първи етаж от сградата на дружеството на ул. "Гоцо Митов" е неизползваема, без яснота обаче за кой период се отнася тази констатация - понастоящем или за процесния период от 2005 - 2007 г., за който се отнася задължението за такса битови отпадъци. Освен това в жалбата на дружеството до областния управител никъде не се сочи, че сградата е била неизползваема от това дружество, а като основание за неплащане на задължението му е посочено обстоятелството, че на цялата територия няма и не е имало разположен нито един контейнер за битови отпадъци или промишлени отпадъци. Със заключението на вещото лице е констатирано точно обратното, че на улицата има разположени контейнери, като за "ТБМ 2000" ЕООД пък е констатирано само, че "нямат поставен контейнер в близост до главния вход", а не изобщо. Това съществено обстоятелство не е обсъдено от съда, който в противоречие с доказателствата е приел, че услугата реално не е извършвана и липсвали доказателства за извършени разходи от страна на общината. Последният му фактически извод не е съобразен и свързан с приложено по делото Решение № 370 на ОбС Монтана. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и на практика липсващи мотиви за относимите спора факти, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на съда от друг състав, който да съобрази и обсъди всички доказателства по делото.