Определение № 54 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 42/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК П. е частна жалба от П. А. С. срещу определение № 256 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 430/08 г. на Окръжен съд гр. Л., с което подадената от него частна въззивна жалба срещу решение № 107 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 280/08 г. на Районен съд гр. Т. е оставена без разглеждане като недопустима. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Видно е от данните по делото, че П. С. е предявил иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. С решение № 107 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 280/08 г. Районен съд гр. Т. е уважил иска му. В мотивите на решението съдът е приел че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като с поведението си ответниците не са станали причина за завеждане на делото. Те са заявили че изобщо не претендират за процесния имот, тъй като никога техния наследодател не е притежавал земеделски земи на посоченото място. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отказано да му бъдат присъдени разноските по делото. С обжалваното определение въззивният съд е приел че жалбоподателят не е представил списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание, затова няма право да обжалва решението в частта за разноските. Обжалваното определение е законосъобразно. Според чл. 78 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Чл. 80 ГПК разпорежда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. С оглед на така формулирания текст от закона, законосъобразно въззивният съд е приел че жалбата е недопустима. По подадената от ищеца искова молба е проведено само едно съдебно заседание на 26.09.2008 г. В това заседание съдът е дал ход на делото по същество, като ищецът е заявил претенцията си за заплащане на разноски, но не е представил списък на направените по делото разноски. С оглед момента на предявяване на иска, приложимият процесуален закон е ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г., в сила от 01.03.2008 г. В новия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./ с която се даваше право за обжалване на решение относно разноските с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според чл. 80 ГПК, искането за разноски следва да се направи най-късно до приключване на устните състезания, като се представи документ удостоверяващ че разноските са направени. Неизпълнението на това задължение погасява правото на ищеца да обжалва решението в частта за разноските, т. е. представянето на списък за разноските е предпоставка за допустимостта на обжалване на решението в частта му за разноските. Предвид на изложеното ВКС счита че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.