Определение № 4434 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 93314/04.08.2025 г. от Д. С. Л., действащ със съгласието на майка си Д. В. П., чрез процесуален представител адв. М. П., против определение № 13065 от 07.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6145/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 13889 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 77571/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е върната като недопустима исковата молба в частта относно предявения иск за увеличение на определената по силата на влязло в сила съдебно решение издръжка за минало време в размер на общо 6000 лева или по 500 лева месечно за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. и производството по делото е прекратено в тази му част. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. Л. Л., подаден чрез адв. В. С., в които поддържа, че частната касационна жалба е недопустима, евентуално, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението, а по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК. Според цитираните разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството е образувано по искова молба от Д. С. Л., действащ със съгласието на майка си Д. В. П., срещу С. Л. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на присъдената с решение № III-89- 75/07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 22194/2013 г. по описа на Софийски районен съд, месечна издръжка от 120 лв. на 500 лв., както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на общо 6000 лева или по 500 лева месечно за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. С решение № III-89-75/07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 22194/2013 г. по описа на СРС, С. Л. Л. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Д. С. Л. месечна издръжка в размер от 120 лв., считано от 30.12.2012 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката. С обжалваното определение е прието, че претенцията за присъждане на издръжка за минал период е недопустима по съображения, че съгласно трайната съдебна практика началният момент на увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иска. Посочено е, че издръжка за минало време /чл. 149 СК/ може да се търси, само когато не е била присъдена такава, а когато въз основа на изменение на обстоятелствата се търси изменение на издръжката, то претенцията е допустима занапред от датата на предявяване на иска. Фактът, че след определяне с решение № III-89-75/07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 22194/2013 г. на СРС на размера на издръжката, се е увеличил размерът на минималната работна заплата, а от там и минималният размер на издръжката, не води до извод за допустимост на иска за увеличение на издръжката за минал период, както и на иск за заплащане на увеличен размер на издръжката за период, предхождащ датата на подаване на исковата молба. Увеличението на издръжката не става автоматично по силата на закона, а само посредством предявен иск по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за период, следващ датата на завеждане на исковата молба. Касационният контрол по отношение на въззивното определение е недопустим, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, какъвто е и настоящият иск. Жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на касационен контрол предвид цитираната разпоредба. Подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение