Определение № 745 от 23.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 822/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 121 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба на дружеството “Е” Е., гр. Б. срещу определение №1506 от 11.08.2009 г. постановено по в. ч. гр. д. №533/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено протоколното определение на районен съд, гр. Б., за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на районен съд гр. Б.. С въззивното определение е прието, че делото е подсъдно на съда по местонахождението на недвижимия имот, за който е сключен договорът за продажба, чието разваляне е предмет на разглеждане. Иска се отмяна на определението и да бъде постановено разглеждането на делото от Б. районен съд на основание чл.105 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че с обжалваното определение е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.105 ГПК, тъй като съдът не е съобразил, че искът е за разваляне на приватизационен договор, с който се уреждат специфични правоотношения различни от исковете за вещни права. Като второ съществено процесуално нарушение се сочи самосезирането на съда след изтичането на преклузивния срок, в който ответникът може да направи възражение за местна подсъдност по местонахождението на недв. имот. Ответникът по частната касационна жалба О. Б. предоставя на ВКС преценката за основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, доколкото не е налице втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от жалбоподателя процесуални въпроси за подсъдност на делата, с предмет искове за разваляне на договори за приватизация с предмет вещни права, и за отвод за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот са основни за разглеждане на делото пред надлежния съд, но не е налице кумулативната предпоставка на т.3 доколкото нормите на чл.109 и чл.119, ал.2 ГПК са ясни. Особената местна подсъдност по чл.109 ГПК определя местно компетентния съд по искове за вещни права върху недвижим имот, а така също и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. В конкретния случай искът е за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и без значение за определяне на специалната местна подсъдност е факта, че е сключен при действието на специалния ЗПСПК. Ясна е и разпоредбата на чл. 119, ал.2 ГПК. Съдът следи служебно за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот и може да се отведе от разглеждането му до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, както и сторил в случая Б. районен съд. В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение поради отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение