Определение № 260 от 10.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015 г.

Производство по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 1394 от 13.07.2015 година по гр.д. № 767/2015 г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 1 пр. трето ЗЗД; чл. 33, ал. 1 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, предявени от М. Д. Ф. и И. Д. Ф. срещу М. Х. Н. за прогласяване на нищожност, съотв. унищожаемост на договор за покупко-продажба от 28.06.2012 г. по нотариален акт № 199, том 2, рег. № ......., дело № 348 от 2012 г. на нотариус В. Г. с рег. № ......; производството по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е прекратено като недопустимо, а първоинстанционното решение № 14 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 8318/2014 г. на Варненски районен съд в частта му по иска по чл. 42 ЗЗД е обезсилено. В решението е прието за установено, че ищците М. Д. Ф. и И. Д. Ф. са наследници по завещание на Е. П., починал на 27.05.2013 г. На 09.05.2011 г., синът на наследодателя им К. Е. П. е сключил с ответника М. Х. предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота, единият от които находящ се в [населено място], местност „С.“ с площ от 600 кв.м., ведно с построената в него сграда срещу цена от 14900 лева, получена от обещателя в деня на подписване на договора. С влязло в сила на 11.01.2012 г. съдебно решение № 1631 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1564/2011 г. на Варненския окръжен съд, К. Е. П. е бил поставен под пълно запрещение на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, а на основание чл. 173, ал. 2 СК за настойник е бил назначен неговия баща Е. И. П.. Установено е, че с Експертно решение № 0560/19.03.2012 г. на ТЕЛК на К. П. е била определена 50 % трайно намалена работоспособност, поради психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, с констатации за наличие на синдром на алкохолна зависимост с отчетено личностно разстройство. След поставянето му под запрещение, К. Е. П. е упълномощил лицето Ю. А. с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 1746/09.05.2012 г. на нотариус В. М. с рег. № 465 при Нотариалната камара, да го представлява и извършва действия на разпореждане с недвижимия му имот в [населено място], местността „С.“, ведно с постройката в имота. На 22.05.2012 г. К. П. е бил приет за лечение в Първо психиатрично отделение при МБАЛ [фирма] с диагноза „разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“. На 28.06.2012 г., Ю. А., действащ като пълномощник на К. П. е продал на ответника М. Н. поземлен имот с идентификатор № 10135.2508.901, находящ се в [населено място], местност „С.“, ведно с построената в него сграда с идентификатор № 10135.2508.901.1 за сумата от 14 900 лв., платена при подписване на предварителния договор, за което е бил съставен нотариален акт № 199, том 2, рег. № 8910, дело № 348 от 2012 г. при нотариус В. Г. с рег. № 549. Данъчната оценка на продадения недвижим имот е била в размер на сумата от 19131, 70 лв. К. П. е починал на 21.12.2012 г. и оставил единствен наследник по закон своя баща Е. П.. На 18.01.2013 г. Е. П. е предявил срещу М. Н. иск за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 199 от 2012 г. поради сключването му без представителна власт – невъзможност на упълномощителя да волеобразува валидно. С молба от 20.05.2013 г. ищецът е направил отказ от така предявения иск и производството по образуваното гражданско дело № 667/2013 г. на Варненски районен съд е прекратено на основание чл. 233 ГПК с определение № 8005 от 21.05.2013 г. Е. П. е починал на 27.05.2013 г. и е оставил за наследници ищците по делото М. Ф. и И. Ф. по завещание от 12.05.2013 г., обявено на 29.05.2013 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният от ищците иск за прогласяване недействителност на основание чл. 42 ЗЗД на договора за покупко-продажба по нот. акт № 199 от 2012 г. поради липса на представително власт при сключването му е недопустим, тъй като праводателят на ищците е направил отказ от същото право – чл. 233, изр. ІІ-ро ГПК. Прекратил е производството по иска и е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение в тази му част. Приел е, че предявеният иск за прогласяване нищожност на договора по нот. акт № 199 от 2012 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице противоречие със закона – изповядането на сделката в нарушение на чл. 5, ал.1 ЗЛС вр. с чл. 3, ал. 2 ЗЛС е основание за обявяване недействителност на сделката поради сключването и без представителна власт, но не и за прогласяването на нищожност. Приел е за неоснователен и иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради сключването му в противоречие с добрите нрави, тъй като договарянето с лице, изпаднало в състояние, което не му позволява да се грижи за интересите си не обуславя нищожност на сделката на това основание, доколкото нарушението на добрите нрави представлява порок на договора, а не порок на волята. Приел е и че доколкото състоянието на договарящия към момента на сключване на сделката има отношение към валидността и, то по делото не е установено, че алкохолната зависимост, от която е страдал продавача е намирала явно проявление в поведението му. Като неоснователен е отхвърлил и иска с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделката поради договаряне между представляващия и купувача във вреда на представлявания – приел е, че по делото не е установено каква е пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на договора, която стойност да се съпостави с продажната цена от 14 900 лв., а обстоятелството, че продажната цена представлява 77 % от данъчната оценка на имота е без правно значение, тъй като законът допуска да се уговаря и продажна цена по-ниска от данъчната оценка. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и искът с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на договора поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като по делото не е установено сделката да е сключена от продавача с цел набавяне на средства, необходими за снабдяването му с алкохол, както и че условията на сделката са неизгодни, поради значителна неравностойност на престациите. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от М. Д. Ф. и И. Д. Ф.. Поддържа се, че изводът за недопустимост на иска с правно основание чл. 42 ЗЗД е формиран в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 299 ГПК, съгласно която пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице само при пълно съвпадение на страни, основание и петитум - решение № 142 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 1471/2010 г. ІІ г.о.; решение № 541 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1364/2009 г., ІІ г. о.; определение № 173 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., ІІ г. о.; решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г., І г.о. и решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 850/2008 г. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) какви са критериите по които да се извърши преценката кога договорът е сключен от представляващия във вреда на представлявания и може ли тази преценка да бъде основана единствено на неравностойността на насрещните престации. Ответникът по касационната жалба М. Х. Н. не взема становище. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Изводите на въззивния съд за недопустимост на иска по чл. 42 ЗЗД са съобразени с установената съдебна практика по приложението на чл. 233 ГПК и чл. 299 ГПК, съгласно която, когато ищецът е направил отказ от спорното право, повторно заведения иск е недопустим, а преценката налице ли е идентитет между делата се извършва при сравняване страните и предмета на делата. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че извършеният отказ от иска от праводателя на ищците ги обвързва; че независимо от дадената правна квалификация на исковете, преценката за идентитета следва да се извърши въз основа на твърденията, на които се основават двата иска и заявените искания. Така, съобразявайки установената практика, въззивният съд е отчел, че в исковата молба, подадена от Е. И. П. (наследодател на ищците по делото) са въведени твърдения, че извършеното от неговия син К. П. упълномощаване е недействително, тъй като към този момент той е бил напълно запретен и не е могъл да волеобразува валидно, поради което моли изповяданата от пълномощника сделка да бъде прогласена за недействителна – иск с правно основание чл. 42 ЗЗД, от който ищецът е направил отказ и производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК. В исковата молба, предявена от наследниците му – ищците по делото, са въведени аналогични твърдения: че продавачът по сделката е бил поставен под пълно запрещение, поради което не е могъл да упълномощава валидно, поради което се претендира недействителност на сделката. Независимо от дадената от ищците правна квалификация на претендираното право, то същото е по чл. 42 ЗЗД, както правилно е определено от първоинстанционния съд, а исканията им се основават на обстоятелства, идентични с тези по гражданско дело № 667/2013 г. на Варненски районен съд, което е било прекратено поради отказ на ищеца от спорното право. Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД. Въпросът въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания и в частност съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора, явяващ се от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 от 2016 г. ОСГТК ВКС, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение