Определение № 319 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Иванов и Е. Иванова против Определение № 9878 от 18.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8192/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), петчленен състав на Втора колегия, с което е оставено в сила Определение № 7089 от 27.06.2023 г. по адм. дело № 3676/2023 г. по описа ВАС, второ отделение, с което е оставено без разглеждане искането на М. Иванов и Е. Иванова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязлото в сила разпореждане [номер]/ 20.07.2022 г., постановено по адм. дело № 1191/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратено производството по адм. дело № 3676/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Частната жалба е подадена на основание чл. 238, т.1 АПК, а в нея са изложени касационни доводи за неправилност на оспореното определение и в заключение е направено искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в открито съдебно заседание. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира частната жалба за процесуално недопустима на две основания. Съгласно чл. 237, ал. 3 АПК, не подлежат на отмяна влезли в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна. Наличието на изрична норма, препятстваща съдебно производство по отмяна на влезлите в сила актове, постановени от Върховния административен съд в производство по отмяна, е процесуална пречка за разглеждане на процесното искане. По силата на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 АПК, не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд. Предвид обстоятелството, че съдебният спор вече е приключил с окончателен съдебен акт, повторната му преценка въз основа на наведените в жалбата оплаквания е недопустима, а чл. 229 АПК се явява неприложим. С постановяване на акта от петчленния състав на Върховния административен съд са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебното произнасяне по защита на правото на достъп до съд. С оглед стабилитета на правния оборот и при липсата на процесуален ред, по който да се оспорват, определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд, не могат да бъдат атакувани (Виж: чл. 236, вр. с чл. 223 АПК), както и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. Следователно в конкретния случай е налице пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на повдигнатите доводи от жалбоподателите по същество. При липса на процесуална възможност за оспорване и на основание чл. 215, т. 4 АПК, във връзка с чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производство по делото - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, във връзка с чл. 236 АПК и чл. 237, ал.3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,