Определение № 354 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 416/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 259/ 05. 01 .2011 година на Т. Т. К. от [населено място] заявена чрез адв. П. В. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 1467/ 30.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 1898 /2010 година на ОС- Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсили решението на първата инстанция и е прекратил делото по заявения ревандикационен иск, приемайки, че след като сградата, предмет на иска не съществува, то и искът за защита на правото на 1/8 идеална част от нея се явява недопустим. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод ,че разрешеният от въззивния съд въпроса за необходимостта и предпоставките за отлагане на делото от въззивната инстанция при направено обосновано искане на адвокат-повереника за това, съдът не е съобразил със закона и е постановил незаконосъобразно решение. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. С. С., с които се поддържа, че не са налице касационни основания за допустимост на обжалването, нито –по същество на жалбата, са допуснати нарушения на процесуалния закон. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК / редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за цената на иска, обусловена от данъчната оценка на предмета на спора и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л.6 от производство пред районен съд, е представено Удостоверение Nо 030-600-5550/12.05.2009 година на [община], за данъчната оценка на имота от 32 625.08 лв., а за собственика – 4 078.20 лв. Предвид обстоятелството, че предмет на спора е 1/8 идеална част от правото на собственост на имота- жилищна сграда в [населено място], [улица]Nо 11, следва извод, че цената на иска, според действащите правила на ГПК към предявяване 02.07.2009 г./ а така е посочено и от самата ищца Т. К. по исковата молба / е 4 078.20 лв ., съгласно разпоредбите на чл.68, 69 ал.1 т.2 ГПК. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 5000 лв. като цена на иска, редакция на закона ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия