Определение № 1142 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Пачелиев, с [ЕГН], срещу Определение № 11133 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. № 10587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на И. Пачелиев срещу Определение № 391 от 04.10.2023 г., постановено по адм. д. № 267 по описа на Административен съд – Ямбол за 2023 г. и е прекратено производството по адм. д. № 10587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението и иска неговата отмяна. Ответникът – оспорва частната жалба в представено по делото писмено становище. Върховният административен съд, в настоящия Пети петчленен състав на Първа колегия, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването на неблагоприятния за нея съдебен акт, който се явява преграждащ производството, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно основателността й. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е било Решение № 235 от 08.09.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Пачелиев срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 20.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив. В производство по чл. 88, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 26 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), оспорването на Пачелиев срещу посоченото решение било отхвърлено от Административен съд – Ямбол с Определение № 391 от 04.10.2023 г., постановено по адм. д. № 267 по описа на АС – Ямбол за 2023 г. Освен това, жалбата в частта й, с която се иска възстановяване на срок за обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки била изпратена на директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне. По жалба срещу това определение във Върховния административен съд било образувано адм. д. № 10587 по описа за 2023 г. Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че законодателят е изключил изрично съдебния контрол от страна на Върховния административен съд спрямо окончателното и неподлежащо на обжалване определение, с което Административен съд – Ямбол се е произнесъл. Позовал се на разпоредбите на чл. 88, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 26 ДОПК. Доколкото Пачелиев е изчерпил възможността за процесуална защита с обжалването пред административния съд, частната му жалба, подадена пред тричленния състав на Върховния административен съд била преценена като недопустима и оставена без разглеждане. Във връзка с искането за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и като съобразил чл. 130, ал. 4 и чл. 89, ал. 2 АПК, както и чл. 88, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 26 ДОПК, приел, че решението на административния орган по това искане ще подлежи на обжалване пред административния съд. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 88, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 84 АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Правилна е преценката на тричленния състав на Върховния административен съд, че по своя характер обжалваното определение на АС – Ямбол е такова, постановено по жалба срещу акт на горестоящ административен орган. В този смисъл, то не подлежи на обжалване пред следваща съдебна инстанция, поради което подадената срещу него частна жалба правилно е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима от съда. С оглед изрично изключения инстанционен съдебен контрол, правилни са изводите на решаващия съдебен тричленен състав на Върховния административен съд за недопустимост на образуваното пред него съдебно производство. Правилни са и изводите на съда във връзка с направеното пред Административен съд – Ямбол искане за възстановяване на срок, които сочат на последващ път на съдебна защита след изпращане на жалбата по подведомственост на директора на ТД на НАП – Пловдив и неговото произнасяне. По така изложените съображения, настоящият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия