Решение № 6712 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2015 г.

Решение № 6712 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни приходи" в Община Асеновград, подадена чрез пълномощник, против решение № 866/29.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3022/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен АУЗД № 127/8.07.2014 г. на орган по приходите в Община Асеновград, потвърден с решение № 3/9.10.2014 г. на началника на отдел "Местни приходи" в общината. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност представените по делото писмени доказателства, не е съобразил подадени коригиращи декларации от задълженото лице. Твърди, че изводите на административния съд и по отношение размера на определените задължения за ДНИ и ТБО са неправилни, тъй като съдът не е съобразил датите на въвеждане в експлоатация на недвижимия имот. Иска отмяна решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът "Тиенекс" ООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е АУЗД № 127/8.07.2014 г. на орган по приходите в Община Асеновград, потвърден с решение № 3/9.10.2014 г. на началника на отдел "Местни приходи" в общината. С този акт на първоначалния жалбоподател "Тиенекс" ООД са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2012 г. - 2013 г. за притежаван от дружеството недвижим имот, находящ се в гр. Асеновград, Промишлена зона "Север", описан като земя от 2755 кв. м и производствен обект от 2392, 92 кв. м. Имотът е придобит чрез възмездна сделка от дружеството съгласно нот. акт № 155/2003 г. на нотариус с район на действие РС - Асеновград и за него то е подало декларация № 1621-661/2.09.2003 г. по чл. 17 (отм.) ЗМДТ. Имотът е деклариран като земя с отчетна стойност 5500 лв. Дружеството е подало коригираща декларация № 293/26.05.2010 г., в която е описало придобитата сграда, предмет на сделката със същия нот. акт № 155/2003 г., но като вид на имота деклараторът я е вписал като производствена сграда с отчетна стойност 203 099, 22 лв. Административният съд - Пловдив е приел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на АУЗД и приложените по административната преписка доказателства във връзка с декларирания имот. Заключил е, че подадената декларация от 2.09.2003 г. е вписана от административния орган с № 1621000661/2.09.2003 г., а по делото е представена декларация с друг номер № 1621-661/2.09.2003 г. Не било ясно според съда откъде органът е определил отчетната стойност на имота, предвид декларираната такава на земята, която е в размер на 5 500 лв. Липсвали данни по преписката за определената отчетна стойност, респ. определените задължения за ДНИ и ТБО за промишлената сграда, тъй като в декларацията от 2003 г. тя липсва, а приложената по делото коригираща декларация от 2010 г. не е вписана като съобразена от органа в издадения АУЗД. В заключение съдът е посочил, че погрешно органът е съобразил в акта факти и обстоятелства, относими към облагането на имота, за който са определени задълженията, различни от декларираните в посочената в АУЗД декларация по чл. 17 (отм.) ЗМДТ, която била и със сгрешен номер. Това несъответствие, според съда, е основание за отмяна на АУЗД като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Действително, верността на информацията за собствеността върху недвижим имот е от решаващо значение за данъчното задължение, тъй като собствеността е правопораждащ задължението юридически факт. Правопораждащите за тези задължения факти винаги рефлектират върху размера на данъчното задължение. Законодателят е създал специален ред за установяване на последните. Според чл. 23 ЗМДТ данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице. Настоящата инстанция приема, че от данните по делото се налага несъмнен извод за идентификацията на недвижимия имот - обект на публичните задължения. А това е недвижим имот, находящ се в гр. Асеновград, ПЗ "Север", представляващ земя от 2755 кв. м и производствен обект от 2392, 92 кв. м., собственост на "Тиенекс" ООД по силата на възмездна сделка, сключена през 2003 г. За този имот, придобит с нот. акт № 155/2003 г., дружеството е подало декларация по чл. 17 (отм.) ЗМДТ № 1621-661/2.09.2003 г., описана в АУЗД като декларация с № 1621000661/2.09.2003 г. Това е формално техническо несъответствие, тъй като всички данни, вписани от декларатора, предвид и приложения нотариален акт за собственост, и взети предвид от административния орган, съвпадат. Дружеството е подало и коригираща декларация през 2010 г. досежно промяната във вида на придобитата сграда (недекларирана през 2003 г.), която е индивидуализирал като промишлена сграда, с конкретно посочена площ и актуална отчетна стойност. От тези данни следва, че при издаване на АУЗД органът по приходите е съобразил всички декларирани обстоятелства за този имот към 8.07.2014 г., независимо, че е вписал в акта само първоначално подадената декларация на дружеството. Констатираното от първоинстанционния съд нарушение е формално, като съдът не е извършил внимателен и задълбочен анализ на приложените по делото доказателства. Основен принцип в производството по ДОПК е принципът на обективността - чл. 3, ал. 2 ДОПК, който изисква актовете по кодекса да се основават на действителните факти от значение за случая. Съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на акта или на оспорената негова част - чл. 160, ал. 2 ДОПК. Законово определените изисквания за действителност на акта са тези, които съдът е длъжен да провери, за да установи налице ли е порок на оспорения акт или той е законосъобразен. Административният съд - Пловдив не е извършил задълбочена проверка на релевантни факти и обстоятелства за спора. Като публични общински вземания задълженията, установени с оспорения АУЗД, са с нормативно установен размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът за недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от този закон. Съдът не е изследвал относимия въпрос дали в съответствие със зададените математически модели в Приложение № 2, съобразно подадените данни от "Тиенекс" ООД в декларацията по чл. 17 (отм.) ЗМДТ и в коригиращата декларация от 2010 г. издателят на АУЗД е определил съответните коефициенти и е изчислил правилно дължимия ДНИ. Не е проверил законосъобразността на оспорения акт и в частта досежно определената ТБО за процесния период. Като не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на АУЗД, включително и чрез служебно събиране на релевантни за спора доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, водещи до отмяна на постановеното решение. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд