Определение № 283 от 04.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 834/2016 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. С молба вх. на ВКС № 10063 от 25.09.2017 г. адв. Н.А.-ПАК, в качеството му на процесуален представител на касаторите М. А. Г., Л. А. Г., А. А. Г., е поискал да бъде изменено постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 88 от 28.08.2017 г., по т.д.№ 834/2017 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС, в частта му за деловодните разноски. Искането е аргументирано с осъществената в касационното производство от адв.Н.А. безплатна правна помощ на касаторите, договорена помежду им чрез позоваване на чл.5, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Позовавайки се на правната характеристика на мандатния договор и на липсата на въведено от законодателя форма, като условие за действителността му молителят изразява несъгласие със съображенията на състава на касационната инстанция, изложени в съобразителната част на постановеното съдебно решение по т.д.№ 834/2017 г., с които е мотивиран отказа за присъждане на претендираните от страната, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, деловодни разноски от 2000 лв., формирани от следващия се на адв.Н.А. адвокатски хонорар. Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е възразила по основателността и, позовавайки се както на отсъствие на предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата възпроизведени в чл.5, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, предвид доброто материално положение на касаторите, така и на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, посочвайки дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на последните, съобразно установения в Наредба №1/2004 г. на ВАС минимален размер на същото. В подкрепа на изразеното становище за отсъствие на поддържаното от молителя основание по чл.38, ал.1, т.2 ЗА са представени и писмени доказателства- 3 бр. нотариални актове на името на б.ж. на [населено място]- А. Л. Г.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че при договора за правна помощ и съдействие писмената форма не е такава за действителност, поради което липсата на писмен договор между адвокат и клиент не препятства упражняване на правото по чл. 36, ал. 2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата, чрез искане до съда, ако правната помощ е осъществена по делото и това обстоятелство е заявено от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по чл.38 ал. 1 ЗА. В същия см. е и произнасянето на настоящия съдебен състав на ВКС с горепосоченото решение № 88 от 28.08.2017 г., по т.д. № 834/2017 г. на ІІ т.о., като отказа за присъждане на претендирания по реда на чл.78, ал.1 ГПК адвокатски хонорар е мотивиран с отсъствие на правна възможност в хипотезата на чл.38, ал. 1, т.2 ЗА адвокатът, оказващ безплатна правна помощ сам до определя неговия размер, както е процедирано по делото. В допълнение е посочено, че безплатният характер на конкретната правна защита и съдействие, като елемент от договора за мандат, следва да е изрично договорен между страните т.е. соченото обстоятелство, както и съответното основание по чл.38, ал.1 ЗА, да бъдат установени пред съда от адвоката и страната, вкл. чрез заявяването им в процеса. Или, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие по см. на чл.38, ал.1, което законово правило е възпроизведено и в чл.5 от Наредба №1/2004 г. на ВАС, е необходимо да са налице следните предпоставки: да е уговорена и оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая видно от приложения мандатен договор от 29. 01. 2016 г. сключен в писмена форма между адв. Н.А. –ПАК и касаторите М. А. Г., Л. А. Г., А. А. Г. страните изрично са договорили в тежест на доверителя възнаграждение в размер на сумата 2000 лв. за осъщественото от адв. Н. А. процесуално представителство по делото в касационната инстанция, като са посочили, че то е неизплатено, поради условията на чл.5, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС. Наличието на договорен конкретен размер адвокатско възнаграждение между адвоката и страната по делото за осъществената по същото правна защита и съдействие на последната, обаче, изключва да е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, възпроизведена в чл.5, т.1 на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Поради това и твърденията на молителя за оказана безплатна правна помощ по см. на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, според настоящия съдебен състав, са опровергани и молбата за изменение на постановеното решение № 88 от 28.08.2017 г., по т.д.№ 834/2017 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС, в частта му за деловодните разноски се явява неоснователна, като правно ирелевантна в разглежданата хипотеза на чл.38, ал.1 ЗА е причината, поради която определеното изрично между страните по мандатния договор възнаграждение на адвоката - довереник е останало неизплатено от доверителя. Отделно, че недоказано е останало и соченото от молителя основание по т.2 на чл.38, ал.1 ЗА/ чл.5, т.1 Наредба № 1/2004 г. на ВАС/ за осъществяване на безплатна правна помощ на касаторите, оспорено от ответната по касационната жалба страна в отговора на молбата по чл.248 ГПК. Съгласно формираната по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, израз на която е определение № 163 от 13.06.2016 г., по ч.гр.д.№ 2266/2016 г. на І г.о на ВКС и споделяща се изцяло от настоящият съдебен състав, п ротивната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуална възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производството по чл.248 ГПК, но носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставянето и не са налице. В случая видно от представените с отговора от насрещната страна писмени доказателства, преценени поотделно и във вр. с извършената въз основа на тях служебна справка в СВ в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] касаторите лично и като наследници на б.ж. на [населено място] Г., притежават значителни по размер недвижими имоти, част от които предоставени за възмездно ползване на трети лица, които обстоятелства са достатъчни, за да опровергаят основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, на което се позовава страната -касатор. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС