Определение № 15 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 67/2010 г.

С разпореждане № 182/22.01.2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 149/2010 г. на Районен съд – гр. В., производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. В съдебния акт е посочено, че Районен съд – гр. В.не е компетентен да разгледа делото, тъй като IP адресите на електронните издания, чрез публикациите в които е осъществен съставът на чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК са в гр. С.. Извън тези съображения се сочат и основания по чл. 43, т. 1 НПК за разглеждане на делото от РС – гр. Б., тъй като подсъдимият – тъжителят – М. В. С. са със съдебни адреси в гр. Б.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Б.. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Производството пред РС – гр. Б. е образувано по тъжба на М. В. С. против И. Д. А. от гр. Б. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С Разпореждане № 7/05.01.2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 2/2010 г. Районен съд – гр. Б. е прекратил делото и го е изпратил по компетентност на РС – гр. Варна, като е приел, че деянията по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК са осъществени чрез публикувани изявления на подсъдимия в няколко електронни издания, чиито ІР адреси са в гр. С. и гр. В.. Искането за промяна на местната подсъдност е ОСНОВАТЕЛНО при наличие на хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, изискваща по-голямата част от лицата за призоваване да са с адреси на територията на друг съдебен район, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото. В конкретния случай частният тъжител с постоянен адрес в гр. В. е посочил съдебен адрес за призоваване в гр. Б., а именно адреса на редовно упълномощеният от него повереник. В гр. Б. е и адресът за призоваване на подсъдимия, което налага с оглед бързина и процесуална икономия делото да се разгледа от РС - гр. Б.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение