Определение № 436 от 07.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 441/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В и К ЕООД-Ст. Загора против определение № 187/12.03.2010 г. по ч.т.д. № 123/2010 г. на Старозагорски ОС, с което се потвърждава определение от 8.02.2010 г. по гр.д. № 5055/2009 г. на Старозагорски ОС, с което, поради недопустимост на иска, е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Т. ООД-Ст. Загора за установяване на основание чл.124,ал.4 ГПК неистинност на акт обр.19/28.11.2005 г. Прието е, че се касае за частен свидетелстващ документ, който е бил преценяван в приключило съдебно исково производство за заплащане цена на СМР по договор № 82/28.10.2005 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.281,т.3 ГПК, които обаче не са предмет на това производство. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, го изключва от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /в случая определение/-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК. Няма посочена съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Не са развити доводи по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съобразно изискванията на приетото в т.4 на ТР № 1/2009 г. ОСГКТК. По изложените съображения, частната касационна жалба не обосновава приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.