Определение № 305 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. В. Д. чрез пълномощник адв. Ж срещу определение №283 от 07.04.2009г по ч. гр.дело № 302/2009г на Пловдивски апелативен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение №16 от 24.02.2009 на Старозагорски окръжен съд ,с което е отказано освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83 ал.2 от ГПК. В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочва ,че съдилищата се разрешили неправилно съществения процесуален въпрос с какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката на съда по чл. 83 ал.2 от ГПК. В противоречие с практиката на Върховния касационен съд е игнорирана декларацията на ищеца, за сметка на данни от службата по вписванията, които не са актуални. По същество частният жалбоподател излага оплакването ,че постановеният съдебен акт е неправилен и в нарушение на закона Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК предвид необходимоста по тълкуването и прилагането на чл. 83 ал.2 т.1 -7 от ГПК да се формира съдебна практика,макар сега действащата редакция на нормата да отчита именно развитието на института в резултат на константните разрешения от практиката на Върховния съд на РБ и Върховния касационен съд по прилагането на чл. 63 б. «б» от ГПК (отм). Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави в сила определение на първоинстанционния Старозагорски окръжен съд, с което е отказано оснобождаване от държавна такса, въззивният съд е споделил съображението, че при противоречие или несъответствие на декларираното относно притежанието на недвижимо имещество спрямо дани за имотно състояние по справка от службата по вписвания ,няма основание съдът да не се съобрази с отразеното в тези справки. Принципно правилното съображение е довело до неправилни изводи относно обстоятелствата, от значение за освобождаване на ищеца от държавна такса. Имущественото състояние е било удостоверено с декларация по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК, но като изходящ от страната документ, същата няма обвързваща съда формална сила. Позоваването на дани от службата по вписвания относно притежание на недвижими имоти ,респ. доходоносни разпореждания с тях, предхождащи постъпването на иска в съда има нормативно основание в чл. 83 ал.2 т.7 от ГПК. Но за да се позове на противоречие с декларирано обстоятелство относно притежанието на недвижим имот ,както и за да прецени дадена парична сума като доход, съдът следва да достигне до констатации, а не до предположения и това предпоставя сигурни данни. Обстоятелства от кръга по чл.83 ал.2 т.7 ГПК са включително фактите, свързани с оспорено имущественно разпореждане върху недвижим имот, явяващо се предмет на същия иск ,по който ищецът моли да бъде освободен от такса. Имуществените спорове ,накърнените или отнети собственнически права или други конкретни противоправни състояния, са обстоятелстства от значение при преценката на съда във връзка с освобождаването от такса и разноски, но имущественно състояние е само онова, което се обхваща от предметното съдържание на декларацията. Ако последната е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК при преценката си относно имущественото състояние. Определението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде отменено в една част и настоящата инстанция да постанови друго по същество ,като ищецът бъде освободен от държавна такса ,по следните съображения: Видно от приложената към настоящата частна жалба последваща справка от СП към Агенция по вписванията гр. С. по персоналната партида на ищеца Д. В. Д. за период 01.01.1994г – 14.04.2009г, както и от писмо № 625/11.05.2009т за изправяне на неточност при издаването на предходната справка към дата 11.12.2008г, същата послужила като основание за съда да приеме състояние на имущество и доходи неотговарящо на действителното положение; видно от обстоятелството ,че легитимирали се като пълномощници лица са предприели сега оспорени разпореждания от името на ищеца с имоти, които съдът е приел за актив при преценката си за имуществено състояние и предвид удостоверената липса на доходи и заетост по трудово правоотношение(виж регистрационна карта на „Бюро по труда” към Агенция по заетостта, открита на 25.08.2008г ) и поради здравословно състояние, обусловило лечение в Държавна психатрична болница „Д-р Г. Кисьов”гр. Раднево съгласно приложената медицинска документация, ищецът следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса в производството. Затрудненото материално положение, с оглед моментния му характер, обуславя освобождаване от държавна такса, но по преценка на настоящия съд няма основание за освобождаване и от разноски по делото. По изложените съображения,на основание чл.278 ал.2 вр. чл. 83 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.