Определение № 12141 от 07.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2023 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия07.12.2023reporting judge Калина Арнаудова

Ruling

ОТМЕНЯ определение от 09.06.2023 г. по адм. дело № 11939/2022 г. на Върховния административен съд, Второ отделение. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Еко партнърс България“ АД. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Grounds

Образувано е по частна жалба подадена от „Еко партнърс България“ АД срещу Определение от 09.06.2023 г. по адм. дело № 11939/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение. С определението съдът е спрял производството по адм. дело № 11939/2022 г. по описа на ВАС, Второ отделение, до решаване с влязло в сила решение на спора по адм. дело № 12494/2021 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Частният жалбоподател -„Еко Партнърс България“ АД сочи, че обжалваното определение е в противоречие с материалния закон и е необосновано. Счита, че ВАС неправилно е интерпретирал последиците от издаденото Решение № 240 от 22.11.2021 г. на Министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешителното за осъществяване на дейност на „Еко Партнърс България" АД, законосъобразността на което е предмет на адм. дело № 12494/2021 г. по описа на АССГ. Неоснователно в определението си ВАС е изложил, че наличието на висящо производство срещу отнемането на разрешението на дружеството пречи да бъде определен правният му интерес и съответно - допустимостта на оспорването. Правният интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата в съда. И тогава, както и към настоящия момент, „Еко Партнърс България“ АД осъществява своята дейност. До влизане в сила на Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите, дружеството има безспорен правен интерес от обжалването на разпоредбите на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО/Наредбата), тъй като именно в този нормативен акт са определени всички правила, по които то осъществяваме своята дейност, както към момента на подаване на жалбата, така и към настоящия момент. Издаденото Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Едновременно с жалбата срещу Решение № 240 от 22.11.2021 г. от дружеството е поискано спиране на предварителното изпълнение на решението. С Определение № 10143 от 17.12.2021 г. на АССГ е допуснато спиране на предварителното изпълнение на оспорваното решение. Определението е влязло в сила на 31.12.2021 г. От момента на влизане в сила на определението за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите „Еко Партнърс България“ АД осъществява нормално своята дейност до окончателно влизане в сипа на акта на съда във връзка с неговото оспорване. Към момента на подаване на жалбата и към настоящия момент, „Еко Партнърс България“ АД притежава безспорен правен интерес от обжалване на разпоредбите на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО/Наредбата). Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Ответникът – Министерският съвет на Република България не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си тричленният състав на ВАС е изложил, че производството е образувано е по жалба на „Еко партнърс България“ АД срещу чл. 73 ал. 3, Приложение № 8 към чл. 58 ал. 1 т. 1 и чл. 62 ал. 1 т. 1, отмяната на чл. 9 ал. 6, чл. 57 т. 16 и т. 20, чл. 61 т. 11, т. 12 и т. 13, чл. 10 ал. 2, чл. 25а и § 1 т. 33 НООО и допълнителните разпоредби на НООО, изменения приети с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 419 от 14.12.2022 г. „Еко партнърс България“ АД с Разрешение № ООп – ОО – 7 – 00 от 05.12.2016 г., изменено с Решение № ООп – ОО – 7 – 1 от 18.10.2018 г. с продължен срок на действие с Решение № ООп – ОО – 7 – 02 от 03.11.2021 г. е организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тези разрешения са отнети с Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите. Това решение е оспорено, като по оспорването е образувано адм. дело № 12494/2021 г. по описа на АССГ,. Съдът е посочил, че наличието на качеството на организация, чийто права и интереси за засегнати от оспорените разпоредби на НООО е абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, а в случая разрешенията на дружеството да извършва дейности по посочената Наредба са отнети с решение на министъра на околната среда и водите, което е предмет на адм. дело № 12494/2021 г. по описа на АССГ. Поради това тричленният състав на ВАС е достигнал до извод, че по отношение на образуваното пред него производство са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК. Посочил е, че висящият спор за законосъобразността на отнемането на разрешението за извършване на дейности по НООО е от значение за разрешаването на спора в настоящото производство досежно допустимостта на оспорването. Предвид изложеното и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е спрял производството по адм. дело № 11939/2022 г. по описа на ВАС, Второ отделение, до решаване с влезнало в сила решение на спора по адм. дело № 12494/2021 г. по описа на АССГ. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Употребеният от нормата израз "за правилното решаване на спора" означава, че преюдициалността, връзката между двете дела, е по отношение спора по същество, а не и по отношение допустимостта на иска или жалбата, както неправилно е прието от съда. Липсва възможност за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, за установяване допустимостта на жалбата. Безспорно по делото е установено, че е било налице висящо производство в АССГ - адм. дело № 12494/2021 г., предмет на което е законосъобразността на Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето Разрешение № ООп – ОО – 7 – 00 от 05.12.2016 г., изменено с Решение № ООп – ОО – 7 – 1 от 18.10.2018 г. с продължен срок на действие с Решение № ООп – ОО – 7 – 02 от 03.11.2021 г., с което на „Еко партнърс България“ АД е било разрешено да извършва дейност по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Предварителното изпълнение на Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите е спряно с Определение №10143 от 17.12.2021 г. по адм. дело №12494/2021 г. на АССГ, на основание чл. 166, ал. 3 АПК във вр. с чл. 93, ал. 2 ЗУО, поради което разрешението на „Еко партнърс България“ АД за извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци от опаковки е било действащо както към момента на подаване на жалбата му срещу оспорените разпоредби от НООО, така и към момента на постановяване на оспореното в настоящето производство определение. Следователно за „Еко партнърс България“ АД е бил налице правен интерес от оспорването на съответните разпоредби от Наредбата, както към момента на подаване на жалбата му срещу оспорените разпоредби от НООО, така и към момента на постановяване на определението. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Той е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. Съдебният процес е пътят за осъществяването на материалното право и в тази връзка не би могло да бъде отказано на правоимащия да поиска от съда да отмени разпоредби от подзаконов нормативен акт, за които твърди, че са незаконосъобразни, до момента до който разполага с правен интерес от оспорването им. Действително, ако в един бъдещ момент Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите влезе в сила ще отпадне правният интерес на „Еко партнърс България“ АД от оспорване на разпоредбите от Наредбата, но това не означава, че производството по оспорване на това решение е преюдициално по отношение на производството по оспорване от страна на дружеството на разпоредби от НООО. При евентуалното отпадане на правния интерес по време на процеса законодателят е предвидил производството да бъде прекратено. До момента обаче, до който дружеството разполага с действащо разрешение за извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци от опаковки, то разполага и с правен интерес да оспори съответните разпоредби от Наредбата, на който съответства задължението на съда да се произнесе по направеното оспорване. Към настоящия момент е постановено Решение №5000 от 24.07.2023 г. по адм. дело №12494/2021 г. на АССГ, с което жалбата на „Еко партнърс България“ АД срещу Решение № 240 от 22.11.2021 г. на Министъра на околната среда и водите е отхвърлена, като е отхвърлено и искането на насрещната страна за допускане на предварително изпълнение на Решение № 240 от 22.11.2021 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 167, ал. 1 АПК. По жалба на „Еко партнърс България“ АД е образувано адм. дело № 9141/2023 г. по описа на ВАС, насрачено за 05.02.2024 г. Предвид това разрешението на „Еко партнърс България“ АД за извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци от опаковки е действащо и към настоящия момент, а съответно – налице е и правен интерес на дружеството да оспори съответни разпоредби от Наредбата. Предвид изложеното в настоящия случай неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че е налице посочената в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предпоставка. Решението на спора по адм. дело № 12494/2021 г. по описа на АССГ, съответно на адм. дело № 9141/2023 г. по описа на ВАС няма значение за правилното решаване на спора по адм. дело № 11939/2022 г. по описа на ВАС, Второ отделение, а единствено касае допустимостта на жалбата по посоченото дело. Като не е съобразил изложеното и е спрял производството по делото за установяване допустимостта на жалбата и наличие на правен интерес у оспорващия, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави определението неправилно. Частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на тричленния състав на ВАС - за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав

Cited provisions

20