Определение № 39 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 103/2017 г.

Производствoто е образувано е по частна касационна жалба вх. № 9320/24.06.2016 г. на „ К. „- Е., чрез процесуалния представител адв. К. Г., срещу определение № 1811 от 30.05.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр.д. № 1577 /2016 г. за потвърждаване на определение № 5408 от 23.11. 2015 г. на Благоевгрдския окръжен съд по ч. гр. д. №704/2015 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, като трето лице, срещу разпореждане на ЧСИ за отказ да заличи наложени възбрани върху недвижими имоти, които не са собственост на длъжника, в рамките на изпълнително дело. С жалбата се иска отмяна на атакуваното съдебно определение като неправилно, при допуснати от апелативния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК чрез непроизнасяне по направените от жалбоподателя възражения, неправилно тълкуване и приложение на нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК, съгласно която, според жалбоподателя, третото лице, което владее имотите в деня на налагането на възбраната, е легитимирано да обжалва и отказа тя да бъде заличена. Сочи се неправилно тълкуване на чл. 437, ал. 2 ГПК в приетото от съда, че производстовото по обжалване действията на ЧСИ не е исково, както и незачитане във връзка с последното на изискванията па чл. 146 ГПК за доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест. Представено е изложение на основанията по чл. 280, ал 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответниците по жалбата, „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол“ и „ М.“- Е., не са изразили становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III-то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба се явява недопустима, като насочена срещу акт на апелативен съд, който е окончателен и не подлежи на обжалване пред ВКС. Съгласно т.2 на ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва актуалността си и при действието на новия ГПК (ДВ бр.59/2007г), поради липсата на различия в уредбата на производството по обжалване действия на ЧСИ и характера на производството ,което остава контролно-отменително, а не въззивно. Поради това чл.274 ,ал.3 ГПК не намира приложение и атакуваното определение на апелативен съд не подлежи на касационно обжалване. Наличието на подлежащ на обжалване пред по –горна инстанция съдебен акт е от категорията на положителните абсолютни процесуални предпоставки във всяко едно производство по обжалване и липсата на такъв акт, води до недопустимост .Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,