Определение № 1546 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Денчев срещу Определение №275 от 05.12.2023 г. по КАНД № 10277/2023 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. Денчев срещу Решение №434 от 04.08.2023 г. по АНД №1031/2022 г. на Районен съд – Велико Търново и е прекратено производството по делото. Твърди се неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати производството на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, пр. последно АПК, тричленният състав на АС – Велико Търново приема, че оспорването е извършено от страна по делото, за която решението е благоприятно, не се засягат права и законни интереси на Т. Денчев, а мотивите на съдебния акт не подлежат самостоятелно на контрол. С Решение №434 от 04.08.2023 г. по АНД №1031/2022 г. на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление №22-1275-000492/27.05.2022 г. на началника на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, с което на Т. Денчев, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба" в размер на 1 000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; административнонаказателното производство по АНД №1031/2022 г. е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН) и материалите по делото са изпратени на Районна прокуратура - Велико Търново по компетентност. Срещу посоченото съдебно решение е подадена касационна жалба от Т. Денчев, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производството определение. Правилно съдът приема, че в случая обжалваното от касатора решение на Районен съд - Велико Търново е благоприятно за него и в съответствие с чл. 210, ал.1 АПК последният не разполага с правен интерес от обжалването му. На практика жалбоподателят не е съгласен с мотивите на обжалваното решение, които обаче не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, както правилно приема тричленният състав на АС – Велико Търново. В случая не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд,