Решение № 3919 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Белчев и по касационна жалба на Виваком България ЕАД, с ЕИК 831642181, представлявано от Н. А., действащо чрез представител по пълномощие адв. Александров против решение 2617 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д. 9396/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът Комисия за регулиране на съобщенията навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне жалбата на А1 България ЕАД срещу решението на КРС. Не претендира разноски. Касаторът Виваком България ЕАД навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излага в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването от А1 срещу решение 265/31.8.2023 г. на КРС. В условията на евентуалност иска отмяна на третия диспозитив от първоинстанционното решение като иска присъдените разноски да се възложат на Виваком България ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът А1 България ЕАД, в писмени становища и в съдебно заседание оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя решение 265/31.08.2023 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което, на основание чл. 85, ал.1, т.1 във вр. с чл. 82, ал.1, чл.81, ал.1, т.1, ал.2 и ал.10 и чл. 15, ал.2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) във връзка с искане вх. 12-03-23/08.08.2023 г. от А1 България ЕАД е решено: 1. Приема резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение 236/10.08.2023 г. на КРС; 2. Увеличението на цените на Виваком България ЕАД за достъп до и/или съвместно ползване на пасивна инфраструктура, съгласно ценовата листа на дружеството, приложима от 01.09.2023 г., отразяват разходите за дейността, съобразени, съгласно т.ІІ от приложението към решението (търговска тайна); 3. Отхвърля искане вх. 12-03-23/08.08.2023 г. от А1 България ЕАД за даване на задължителни указания на Виваком България ЕАД.; 4. Разпорежда предварително изпълнение на решението. Съдът изпраща преписката по подаденото искане от А1 България ЕАД с вх. 12-03-23/08.08.2023 г. за ново разглеждане от КРС, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174 АПК е определен едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт. С решението КРС е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 2450 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон. Сочи, че съображенията на административния орган по същество се основават на направени констатации по предходно постановени актове на КРС, досежно моделът на ценообразуване на Виваком България ЕАД, като се излага, че този модел и атакуваното увеличение на цените съответстват на действащата към момента Методика, респективно на нормите на ЗЕСМФИ, в който са транспонирани принципите и императивните норми на Директива 2014/61/ЕС. Приема, че приетия от КРС подход за мотивиране на акта с решения, постановени по инициатива на други мрежови оператори, различни от настоящия заявител, нямат отношение, нито обвързваща сила спрямо А1 България ЕАД като констатира, че и самите спорове между тези други оператори са от различно естество, поради което приема, че не са налице изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Сочи, че между производствата следва да има свързаност, като изходът от едното да обуславя изходът от другото или най-малкото да оказва съществено значение от този изход, което в случая не е налице. Приема, че актът не е мотивиран, тъй като в случая липсват изложени от страна на органа конкретни съображения, които да са изложени и да подлежат на проверка за законосъобразност и реално препятстват осъществяването на такава от страна на съда. Приема, че в нарушение на чл. 6, ал.1 от Методиката КРС не излага конкретни съображения според нормативното изискване. Сочи, че не би могло, посредством извършване на икономически анализи за първи път в хода на съдебното производство да се попълват фактическите констатации на органа и да се санират допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. По тези съображения съдът отменя по жалбата на А1 България ЕАД решение 265/31.08.2023 г. на КРС и връща преписката за ново произнасяне. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото, довела до съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 от АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 85 от ЗЕСМФИ и чл. 30, т. 26 Закона за електронните съобщения (ЗЕС), регламентиращ правомощията на КРС да разрешава спорове между предприятия, както и спорове по ЗЕСМФИ. Решението е взето на заседание, проведено на 31.08.2023 г., на което са присъствали четирима от общо петима членове (чл. 22, ал.1 ЗЕС), а решението е взето с единодушие (т.9 от протокола л.57) и подписано от присъстващите членове на комисията. Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд приема, че решение 265/31.08.2023 г. на КРС е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Решение 265/31.08.2023 г. на КРС е постановено по искане на А1 България ЕАД (А1), вх. 12-03-23/8.8.2023 г., с което дружеството сезира КРС по чл. 82, ал.1 ЗЕСМФИ за даване задължителни указания на Виваком България ЕАД във връзка със съобщение, публикувано на интернет страницата на дружеството, за увеличаване цените, предвидени в ценовата листа за ползване на подземната канална мрежа. Незаконосъобразно и необосновано съдът приема, без да изследва всички представени по делото доказателства, че актът не е мотивиран, а препраща към влезли в сила предходни решения в рамките на различни производства. От доказателствата по делото се установява, че е сформирана специализирана комисия с решение 236/10.08.2023 г., която да разгледа искането, съгласно изискванията на Глава Осма от ЗЕСМФИ - чл. 82-84. Искането на А1 срещу мрежовия оператор е разгледано, като е осигурено право на участие в процедурата на страните по спора. Проведено е открито заседание на специализираната комисия на 29.08.2023 г., чиито констатации са обективирани в нарочен протокол от същата дата, който е със съдържанието посочено в чл. 84, ал.4 ЗЕСМФИ. За изясняване на спора е изискана от Виваком информация, необходима за решаването му. Изготвен е и е внесен в Комисията доклад относно искане за даване на задължителни указания по чл. 82 ЗЕСМФИ въз основа на което Комисията приема обжалваното решение, с което Комисията отхвърля искането за даване на задължителни указания. От така изложеното следва, че административнопроизводствените правила са спазени и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т.3 АПК, както неправилно сочи първоинстанционният съд. В обжалваното решение в т.ІІІ Разглеждане на исканията по същество Комисията сочи, че мотиви са изложени в т.ІІ от приложението към решението. Съдът в решението си изобщо не коментира цитираното приложение, нито доказателствата, приети по делото и представляващи търговска тайна. Цените не се определят произволно, а в рамките на разпоредбите на ЗЕСМФИ и методиката по чл. 3, ал. 5 от цитирания закон. Чл. 3, ал. 4 от закона изрично предвижда, че цените, които мрежовите оператори могат да определят за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване, право на преминаване, за координиране, съгласуване или за други дейности по този закон, отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗЕСМФИ, мрежовите оператори на физическа инфраструктура определят цени за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване съгласно методика, определена с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Ал.6 на цитираната разпоредба сочи, че Методиката по ал.5 определя начина за разпределянето на разходите към определената услуга, като разпределението трябва да е представено по начин, който гарантира спазването на принципите на прозрачност, равнопоставеност и липса на антиконкурентно крос-субсидиране. Посочената регламентация съответства на директива 2014/61/ЕС и прилагането на модел за определяне на разходите, различен от цитираната методика би бил в противоречие с тези разпоредби. Неправилно първоинстанционният съд сочи, че решението на КРС е немотивирано, тъй като препраща към влезли в сила предходни решения на Комисията, постановени по инициатива на други мрежови оператори, различни от А1. В обжалваното решение на съда липсва анализ, както беше посочено по-горе, на всички приложени доказателства и на доводите на комисията, най вече на тези по същество изложени в т.ІІ от приложението към решението, от които се вижда, че има посочени параметри на калкулацията, предоставена от Виваком, както и определени от КРС разходи с включена цена на капитала, въз основа на посочените разходи в модела за определяне на разходите, публикуван в Приложение 3 към Общите условия на Виваком. Съдът въз основа на тези доказателства не е изяснил дали потвърденото от КРС с решението увеличение на цените от Виваком за достъп до и/или съвместно ползване на пасивна инфраструктура съответства на разпоредбата на чл.5, ал.2 от Методиката за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по ЗЕСМФИ. Препращането в решението към предходни влезли в сила решения на КРС, в случая има за цел да покаже, че структурата на приложения Модел е идентична със структурата на модела, който е прилаган и преди от Виваком и определянето на цените не е произволно от мрежовия оператор, а е извършено по методиката, определена с Наредба 34/24.10.2018 г. като по никакъв начин с тези решения не е мотивирано решението на КРС. Следователно изводите на съда за немотивираност на оспореното пред него решение на КРС са незаконосъобразни и необосновани. По тези съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се изпрати за ново разглеждане. С оглед нормата на чл. 35, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 26 от Закона за електронните съобщения, създаваща специална местна подсъдност, определяйки Административен съд София област за компетентен да разглежда жалби срещу решения на КРС, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди мотивите на КРС изложени в т.ІІ от приложението към решението в и събере относими към спора доказателства, включително при нужда от специални знания да прибегне до назначаване на съдебна експертиза, относно това дали увеличението на цените от Виваком за достъп до и/или съвместно ползване на пасивна инфраструктура съответства на принципите на чл. 2 от Методиката за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по ЗЕСМФИ и дали са определени съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същата Методика. Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.