Определение от 30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2022 г.

Производството е образувано по жалба на К. Савов от гр. Варна чрез адв. В. Савов срещу чл.22, ал.2, ал.3, ал. 4, ал.5 и ал.6 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър приета от Управителния съвет на Българската народна банка (Наредбата) в частта на изразите „нотариален/нотариално“. Жалбоподателят излага твърдения за противоречие на оспорената част от Наредбата с чл.25, ал.1 и ал.5 от Закона за адвокатурата (ЗА) и с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). По делото е постъпило възражение от Управителния съвет на БНБ, представляван от управителя и председател на УС на БНБ Д. Радев чрез юрист Драгинова за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Излага възражения за липса на пряк, личен е непосредствен правен интерес у жалбоподателя да оспорва сочената част от Наредбата. Според ответника, дали жалбоподателят ще поема дела pro bono и по отношение на кои лица, е негов избор, който може да се реализира след като същият придобие юридическа правоспособност и такава на адвокат. Намерението за упражняване на адвокатска професия не обуславяло правото му на оспорване в случая. Не се правело разграничение между адвокатско възнаграждение и разноски за производството. И при безплатни адвокатски услуги се дължали такси по делата. Липсвало засягане на правната сфера на жалбоподателя или възможност за такова засягане, която да е реална. Предвид направеното възражение за недопустимост на оспорването, съставът на Върховния административен съд с определение от 08.09.2022 година по номера на делото е дал възможност на жалбоподателя да вземе становище по възражението на УС на БНБ за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес. По делото, на 04.10.2022 година е постъпило становище от К. Савов от гр. Варна чрез адв. В. Савов. Съобразявайки становищата на страните по спора, с определение от 16.11.2022 година съставът на ВАС е извършил служебна проверка за подсъдност на делото на Върховния административен съд и допустимост на жалбата, като е приел, че: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актове на органите на Българска народна банка. Органите на управление на БНБ са определени съгласно чл. 10 от Закона за българската народна банка (ЗБНБ) и те са управителният съвет, управителят и тримата подуправители. Предмет на съдебен контрол са чл.22, ал.2, ал.3, ал. 4, ал.5 и ал.6 от Наредба №22 от 16 юли 2009 година за Централния кредитен регистър приета от Управителния съвет на Българската народна банка (Наредбата) в частта на изразите „нотариален/нотариално“. Съгласно чл.185, ал.2 АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват и в отделни техни разпоредби. Наредбата е подзаконов нормативен акт на Управителния съвет на Българската народна банка и на основание чл. 132, ал.2, т.4 от АПК делото е родово подсъдно на Върховния административен съд. Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето (чл.187, ал.1 АПК). Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С Решение на КС №5/17.04.2007 година по к.д. №11/2006 година е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за обявяване на противоконституционност на чл. 186, ал.1 АПК. Конституционният съд счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Според КС, това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Такъв пример е случаят, когато един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място. Конституционният съд счита, че във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г.). Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. Като се позовава на Решение на КС №5/17.04.2007 година по к.д. №11/2006 година съставът на ВАС приема, че К. Савов от гр. Варна обосновава правен интерес да оспорва чл.22, ал.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата и не обосновава правен интерес от оспорване на чл. 22, ал.3 и ал.4 от същата. Доколкото К. Савов твърди, че е възпрепятстван да направи справка в Централния кредитен регистър чрез обикновено упълномощаване на баща си адв. Савов по смисъла на Закона за адвокатурата, оспорващият като физическо лице, което не твърди да е чуждестранно лице, не е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми на чл. 22, ал.3 и ал.4 според правилата на действието им спрямо лицата. Активна легитимация да оспорват чл.22, ал.3 от Наредбата биха имали юридическите лица, като адресати на нормата. Съответно, активна легитимация да оспорват чл.22, ал.4 от Наредбата биха имали чуждестранните лица, като адресати на нормата. Доколкото К. Савов не обосновава активна легитимация да оспорва чл.22, ал.3 и ал.4 от Наредбата, производството в тази част е прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК във връзка с чл. 196 от същия нормативен акт. К. Савов от гр. Варна обосновава правен интерес да оспорва чл.22, ал.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата в частта досежно изразите „нотариален/нотариално“. Твърдението на жалбоподателя е, че така формулирани разпоредбите препятстват достъпа му като физическо лице до информация от Българската народна банка относно кредитната си задлъжнялост в Централния кредитен регистър, като го обременяват с такси за нотариални заверки, без възможност да се ползва адвокатско представителство чрез подписване на пълномощно по ЗА. Твърди залагане на дискриминационно условие за достъп до информация и противоречие на разпоредбите с чл. 25, ал.1, и ал.5 от ЗА. В допустимата част производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание. При съобщаване на оспорването съдът е обявил, че всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Със заявление от 21.03.2023 година Д. Топорчев от гр. Велинград е поискал да бъде присъединен към оспорването. С резолюция от 29.03.2023 година съдът е разпоредил препис от заявлението да се изпрати на конституираните страни по делото с възможност за възражение/становище в 7-дневен срок от съобщението. На 10.04.2023 година по делото е постъпило становище от УС на БНБ за липса на правен интерес у Топорчев за присъединяване в настоящото производство. На 12.04.2023 година по делото е постъпило становище от жалбоподателя Савов в насока, че не се противопоставя на искането. С нарочно разпореждане съдът е указал препис от становището на УС на БНБ да се изпрати на Топорчев с възможност за възражение в 7-дневен срок от съобщенито. Съдът е дал указание и за обосноваване от страна на Топорчев на личен, пряк и правен интерес от присъединяването. С възражение от 25.05.2023 година адв. Малинов от името на Д. Топорчев заявява, че доколкото се оспорва норма от подзаконов нормативен акт, за довереника му във всеки един момент може да се породи нужда от справка в ЦКР, за която да се наложи да направи разход за нотариално заверено пълномощно за адвокат. Като се позовава на решение №5/17.04.2007 година на КС по к.д. №11/2006 година заявява, че възможност да се обжалват нормативни съществува и при предстоящо засягане на права. Като съобрази становищата на страните и Решение на КС №5/17.04.2007 година по к.д. №11/2006 година съставът на ВАС приема, че искането на Д. Топорчев от гр. Велинград да бъде присъединен към оспорването е неоснователно поради липса на правен интерес, при следните съображения от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 АПК, предпоставка за присъединяване към оспорването на подзаконов нормативен акт е правният интерес у молителя. Според съдебния състав, правният интерес по смисъла на чл. 189, ал.2 АПК покрива характеристиките на правния интерес по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК. В този смисъл, активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. В действителност, засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК, както и според чл. 189, ал.2 АПК в действителност е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. В конкретната хипотеза обаче молителя Топорчев не ангажира каквито и да било твърдения, че нормативният акт в оспорената част се разпростира като действие върху него. Напротив, заявява, че такова действие евентуално би могло да се прояви някога във времето. В този смисъл, съдебният състав не констатира засягане по смисъла на чл. 189, ал. 2 АПК в частта касаеща разпростиране на нормативния акт върху молителя. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Хипотезата "би могъл" не трябва да се въприема като безгранично хипотетична. И това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г.). В случая молителят Топорчев не излага каквито и да било твърдения за разпростиране на оспорената норма върху него по начин, който да обоснове правния му интерес от оспорване към момента на подаване на молбата. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС на основание чл. 189, ал.3 от АПК