Решение № 376 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 500/2008 г.

Производството е по чл.213, б.”б” и сл. във вр. с чл.70 ГПК/отм./ във вр. с пар.2, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по частна жалба на „Р”О., гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. Р. от САК срещу определението на Софийски апелативен съд, постановено на 03.10.2008 год. по гр.дело № 300/2008 год., с което на основание чл.65, ал.1 ГПК/отм./ дружеството-жалбоподател в образуваното, но неприключило въззивно производство, е осъдено да заплати допълнителна държавна такса в размер на 271 лева, тъй като е станал причина за отлагане на делото поради несвоевременно представени писмени доказателства пред въззивния съд. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено по изложените в частната жалба съображения. Ответникът по частната жалба „Ф”О., гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и след преценка на данните по делото, констатира следното: Производството по делото е образувано преди влизане в сила на новия ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./, поради което на основание пар.2, ал.1 ГПК същото се разглежда по реда на отменения ГПК. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК/отм./ от надлежна страна, но същата се явява преждевременно заведена, поради което не следва да бъде разгледана. С обжалваното определение въззивният съд е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на основание чл.65, ал.1 ГПК/отм./ допълнителна държавна такса в размер на 271 лева поради несвоевременно представяне на доказателства, като делото е отложено за друга дата и въззивното производство все още не е приключило. Атакуваният съдебен акт е от рода на определенията по чл.195, ал.2 ГПК/отм./, които могат да бъдат отменени или изменени от съда, който ги е постановил. В тази връзка в чл.70 ГПК/отм./ е предвидена възможността за самостоятелно обжалване на определението за разноските, както и определението по чл.65, ал.1 ГПК/отм./ по общия ред, ако не се обжалва самото решение, тъй като при евентуално касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд ще се произнесе и по определението за разноските, респ. по допълнителната държавна такса по чл.65, ал.1 ГПК/отм./. Следователно, едва след приключване на въззивното производство възниква възможността ВКС да разгледа подадената частна жалба срещу атакувания съдебен акт. Частната жалба следва да бъде приложена към делото, но не и да се придвижва за самостоятелно разглеждане пред по-горен съд преди да приключи производството по делото пред Софийски апелативен съд. При тези данни следва да се приеме, че частната жалба срещу определението по чл.65, ал.1 ГПК/отм./ е депозирана преждевременно и неправилно е изпратена за разглеждане по същество от ВКС в този етап на съдебното производство. Същата следва да бъде придвижена пред касационната инстанция след приключване на въззивното производство по делото, самостоятелно или заедно с евентуално постъпилите касационни жалби срещу постановеното решение от САС. Водим от горното, състав на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд