Определение № 605 от 22.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 607/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Б. АД-С. против определение № 1044/22.08.2012 г. по ч.гр.д. № 729/2012 г. на Плевенски ОС, с което се потвърждава определение № 8056-І/12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 4051/2012 г. на Плевенски РС, с което се спира производството по чл.417,т.2 ГПК до приключване на производството по к.д. № 4/2012 г. на основание чл.229,ал.1,т.6 ГПК. Ответниците В. С. и И. В. са подали отговор, чрез адв. В. К. от П., с което се моли за “решение” с което да се “отхвърли” жалбата против определението, с което “се отхвърля искът по чл.417,т.2 ГПК”. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Намират ли приложение в заповедното производство разпоредбите за спиране на исковия процес?, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 12/2.10.2012 г. по к.д. № 4/2012 г. КС отхвърля искането за установяване противоконституционност на чл.417,т.2 ГПК. Въпреки горното, на 16.10.2012 г. е подадена молба за оттегляне на частната касационна жалба и прекратяване на производството по делото. Искането за възстановяване на заплатената държавна такса е недопустимо, защото няма нормативно уредена такава възможност. Водим от горното, ВКС-І т.о.