Определение № 3894 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление, специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 852 от 18.09.2023 г. по кнахд № 763/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е спряно производството по КАНД №763/2023 г. по описа на Административен съд Хасково до произнасяне на СЕС по дело С-61/23. Счита определението за неправилно, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Според жалбоподателя само съдът който е отправил преюдициално запитване може да спре производството по делото. Излага доводи, че само фактическата констатация, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС и не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящият случай Административен съд Хасково преповторил текста на преюдициалния въпрос, като не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения и оспорените актове. Ответната страна е представила писмено възражение. Счита, че частната жалба е неоснователна. С определение № 3727 от 27.03.2024 г. по адм.д. № 2224/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 11309 от 20.11.2023 г. по адм.д. № 10464/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, за оставяне без разглеждане на частната жалба като процесуално недопустима и прекратяване производството по делото и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото, съдът е изложил мотиви, че е по АНД (К) № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване със следния въпрос - „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“, по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС .В този смисъл приел, че е налице основанието на чл. 63 в от ЗАНН, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно - в друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба, депозирана от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), против Решение № 120/09.05.2023 г., постановено по АНД № 180/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление № 009487/27.01.2023 г. на Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, с което на О. Шанслъ, от [населено място], област Хасково, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. В обжалваното определение административният съд е описал предмета на образуваното дело и във връзка с него е възпроизвел въпроса на преюдициалното запитване, с оглед на което е приел, че преюдициалното запитване е от значение за правилното решаване на делото, поради което са неоснователни доводите, че не е обсъдил връзката между делата. Наказателно постановление № 009487/27.01.2023 г. на Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ е за наложена глоба във фиксиран размер и в него е записано, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай би се освободил от административнопнаказателна отговорност за конкретното нарушение, но компенсаторна такса по АУАН не е постъпила по сметка на АПИ в 14-дневен срок от връчване на АУАН на нарушителя. Следователно правилно е прието, че отговорът по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на спора. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Хасково е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение