Определение № 7973 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от П. Ц. П., гр. Кюстендил, чрез адв. В. Миланов против протоколно определение № 656 от 24.04.2024 г. постановено по адм. дело № 132/2024 г. по описа на Административен съд-Видин, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 334/20.11.2023г. на кмета на община Макреш. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено при непълна фактическа обстановка. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от Административен съд Видин. Ответникът – Кметът на община Макреш, в подадено писмено възражение оспорва частната жалба и намира същата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното протоколно определение Административен съд-Видин е прекратил съдебното производство по адм. дело № 132/2024г. по описа на Административен съд-Видин и е оставил без разглеждане жалбата на П. П. срещу заповед № 334/20.11.2023г. на кмета на община Макреш, като недопустима. Със същото определение е осъдил П. П. да заплати на Кмета на община Макреш направените разноски в производството по делото в размер на 300 лева. Първоинстанционният съд е посочил, че е извършил служебна проверка в деловодството на Административен съд Видин и след като е установил, че не е постъпвала жалба против Заповед РД-24/2 от 28.12.2023 г. на Областен управител на област Видин, същата е влязла в законна сила на 17.01.2024 г. и на основание чл. 159, т. 3 от АПК е прекратил производството. Така постановеното определение е неправилно. Видно е от материалите по делото, че със Заповед № РД-24/2 от 28.12.2023 г. на Областен управител на област Видин е отменена заповедта, предмет на производството пред Административен съд-Видин, а именно Заповед № 334/ 20.11.2023г. на кмета на община Макреш, касаеща премахване на дърво находящо се в поземлен имот № 948, кв. 64 по плана на [населено място], община Макреш. В процесното протоколно определение, процесуалният представител на кмета на община Макреш, е посочил, че представя писмо изх. № 2803/8304 от 28.12.2023 г. на Областен управител на област Видин, от което става ясно, че заповедта за отмяна на атакувания акт е сведена до знанието и на жалбоподателя, като такова доказателство по делото не е приложено. Частният жалбоподател твърди, че отменителната заповед на областния управител на област Видин не му е изпращана по пощата или му е връчена лично. При така описаното се установява, че първоинстанционният съд не е изследвал и не е изложил мотиви дали са налице доказателства, че отменителната заповед на областния управител на област Видин е влязла в сила и кога, както и дали П. е уведомен надлежно за същата. Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното протоколно определението следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като именно за посоченото горе да се извърши проверка и да се представят доказателства в подкрепа на твърденията – кога и дали изобщо заповедта е влязла в сила и дали частният жалбоподател е уведомен надлежно за нея или не. Освен това следва да се прецени и отново искането за присъждане на разноски доколкото, ако жалбоподателят не е бил уведомен своевременно за произнасянето на областния управител, то не е възможно да е причина за образуване на недопустимо съдебно производство и следователно разноски не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,