Определение № 8351 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвора [населено място] срещу определение № 631 от 16.05.2024 г. по адм. дело № 111/2024 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/ в частта, с която е отхвърлено искането на М. за освобождаване от държавна такса. Иска определението да бъде отменено. Върховният административен съд, Трето отделение, при проверка на допустимостта на жалбата, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 889 от 26.04.2024 г. съдът е оставил без движение частната жалба и е указал на М. в седемдневен срок да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от М., с която моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса. С обжалваното определение№631/16.05.2024г. решаващият съд приел, че не са налице основания за освобождаване на лицето от задължението за внасяне на държавна такса, тъй като от представената от Агенция по вписванията справка е видно, че М. притежава недвижимо имущество, а обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ не е равнозначно на липса на парични средства. Въз основа на това съдът отхвърлил искането на частния жалбоподател за освобождаване от ДТ в размер на 30лева, дължима на осн.чл.235а от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че за Е. М. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, която е незначителна като размер е обоснован и законосъобразен. Обосновано с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Предвид установеното от справка от Агенция по вписванията, М. притежава недвижимо имущество, с което може да разполага и обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“, не предполага липса на средства. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Е. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение