Определение № 622 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 597/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Б”Симе” АД, “С” ООД и “С” ООД, гр. С. срещу определение № 827/16.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1467/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против разпореждане от 23.03.09г. на В. окръжен съд по гр.д. № 778/08г. с дадени указания за внасяне на държавна такса по депозирана от тях въззивна жалба. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като за въззивното производство не се дължат държавни такси. Ответникът Р. М. – синдик на “Б” АД не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че подадената частна жалбата е редовна, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждането за даване на указания за внасяне на държавна такса представлява процесуално действие на съда по администриране на постъпилата въззивна жалба и не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК определенията, респ. разпорежданията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, следва да са преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т.1 или обжалваемостта им да е изрично предвидена в закона – т.2. Разпореждането за оставяне на въззивна жалба без движение и определяне на срок за остраняване на нередовностите – вкл. за представяне на вносен документ за платена държавна такса и за определяне на нейния размер няма преграждащ характер и в законовата норма на 262 ГПК не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд