Определение № 160 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу определение № 1002/02.11.2023 г., постановено по адм.д.115/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково), с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено решение № 708/29.09.2023 г. по същото дело в частта относно разноските и са присъдени разноски в размер на 8789 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се остави без уважение искането за изменение на съдебното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Е. Сербест оспорва частната жалба по подробни съображения, изложени в писмено изложение. Претендира разноски и за настоящото производство в размер на 2926,33лв. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1002/02.11.2023 г., постановено по адм.д.115/2023 г. по описа на АС-Хасково по реда на чл. 248 от ГПК е изменено решение № 708/29.09.2023 г. по същото дело в частта относно разноските като е осъден ДФЗ да заплати на Е. Сербест разноски по делото в размер на 8789 лв. Със съдебното решение, което е изменено с обжалваното определение, по жалба на Е. Сербест е отменено уведомително писмо, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и са присъдени разноски в размер на 1010 лв., представляващи 10 лв. за внесената държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, определено съобразно фактическата и правна сложност на спора в резултат от уважено възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат на стойност 8779 лв. Административният съд е допуснал поисканото изменение като е изложил мотиви за направена грешка в съдебното решение относно минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид съдебни спорове, защото неправилно при преценката относно възможността за намаляване поради прекомерност е съобразена сумата от 800 лв., посочена в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата, вместо да бъде изчислен минималния размер на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. След съответните изчисления в обжалваното определения, решаващият съд е приел, че неправилно е намалил договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер, предвиден в Наредбата за този вид спорове с материален интерес, поради което е уважил исканото изменение. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след надлежно сезиране, поради което се явява действителен съдебен акт. В случая не е налице спор относно правото на Е. Сербест на разноски, което е възникнало с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждането им, както и относно размера 8789 лв. на действително направените разноски от тази страна, за което са представени неоспорени писмени доказателства. На практика липсва спор и относно фактическата и правна сложност на делото, съобразно която първоинстанционният съд е определил като справедливо възнаграждение за оказаната правна защита в размер на 1000 лв. и е уважил със съдебното решение възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неправилно в обжалваното пред настоящата инстанция определение АС-Хасково е приел, че не е имал възможност да намали договореното и заплатено възнаграждение от 8779 лв. Този извод на първата инстанция е обоснован въз основа на изчисления на стойности, съдържащи се в отмененото уведомително писмо като намаления на финансовото подпомагане на земеделския производител по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, които неправилно са възприети като „определен материален интерес“ на делото по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд (определение № 10347/28.07.2020 г. по дело 9872/2020 г. на Четвърто отделение, определение № 7624/11.07.2023 г. по адм.д. 46/2023 г. на Четвърто отделение, определение № 7683/11.07.2023 г. по адм.д. 9713/2022 г. на Пето отделение и мн.др.), според която административните дела, образувани по оспорване на административни актове, издадени по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са без определен материален интерес, защото предмет на производството е законосъобразността на административния акт, а не материалното право, което е отречено/признато с него. На още по-силно основание и за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес, този извод е относим по отношение на актовете по ЗПЗП, с които се налагат санкции. Разбирането, че размерът на санкцията представлява „материален интерес на делото“ противоречи на основните принципи, включително правото на достъп до съд и правото на защита, на които се подчиняват всички производства, в които се налагат или оспорват наложени санкции независимо от техния наказателноправен или административноправен характер. По изложените съображения неправилно АС-Хасково в обжалваното определение се е позовал на неприложимата разпоредба на чл. 8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, за да допусне исканото изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. Във влязлото в сила съдебно решение разноските са правилно определени и присъдени, поради което обжалваното определение за тяхното изменение трябва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 235, ал. 1 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането за изменение с правно основание чл. 248 от ГПК. В настоящото производство разноски се претендират само от ответната страна, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. Изрично трябва да бъде посочено, че разноски за настоящото производство и по принцип не са дължими с оглед неговия предмет, а именно спор относно разноските. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм.д. 23/2020 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение