Определение № 98 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2733/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1910/24.07.14г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че подадената частна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отговорността за разноските е правилно разпределена и разноските, направени от [фирма] се формират от сумите: 925 лв.- заплатена държавна такса; определено по Наредба № 1/04г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 4530 лв. съобразно с фактическата и правна сложност на делото и адвокатско възнаграждение в размер на 2040 лв. Според частния жалбоподател дължимата държавна такса за въззивното производство според обжалваемия интерес е в размер на 750 лв., юрисконсутското възнаграждение следва да се определи на сумата от 1510 лв., или общият размер на направените разноски от ответника по иска е 4300 лв., като съответно след компенсация следва да му се присъдят още 1234.86 лв. разноски по делото. Ответникът изразява становище, че определянето на юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер, равен на адвокатското възнаграждение на другата страна с оглед на принципа на равенство на страните в граждански процес – чл.9 ГПК. Съставът на Върховният касационен съд констатира следното: Въззивният съд е приел в решение № 1190/11.06.14г. по гр.д.№ 803/14г., че направените от ищеца по иска – [фирма] разноски за първоинстанционното и въззивното производство са в общ размер от 11880 лв., а направените от ответника – [фирма] – в общ размер от 7495 лв. Съдът е изчислил, че съразмерно с уважената и съответно с отхвърлената част от исковете, ищецът има право на разноски в размер на 7288.38 лв., а ответникът - на 2896.81 лв., поради което по компенсация е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 4391.57 лв. Направените от ответника разноски за първоинстанционното и въззивното производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК са: 5040 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, 925.98 лв. – държавна такса по въззивната жалба и 2040 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Направените от ищеца – молител в производството по чл.248 ГПК оспорвания на присъдените разноски са по отношение на размера на държавната такса и на юрисконсултското възнаграждение. Действително заплатената държавна такса за въззивното производство е в размер на 925.98 лв., но същата, изчислена съобразно обжалваемия интерес, е в размер на 750.38 лв. В случая в първоинстанционното решение е била допусната очевидна фактическа грешка, която е поправена и вместо дължимата сума от 5000 лв. е присъдена сумата от 8000 лв., което има за последица промяна в размера на държавната такса. В частта за разликата между сумата от 750.38 лв. и 925.98 лв. ответникът може да иска връщане на надвнесената такса от САС. Юрисконсултското възнаграждение за ответника за първоинстанционното производство е определено от съда по Наредба № 1/04г., но не в минималния размер от 1510 лв. (без съобразяване на изменението с ДВ бр.28/14г.), а на сумата от 4530 лв., като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл общият размер на разноските на ответника за първоинстанционното и въззивното производство възлиза на сумата от 7320.38 лв. Направените от ищеца разноски за първоинстанционното производство по представения списък по чл.80 ГПК включват: 2120 лв. – държавна такса, 5040 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит за експертиза и за въззивното производство: 4320 лв. за адвокатско възнаграждение. По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение ответникът е заявил възражение за прекомерност с молба от 24.05.14г., но въззивният съд не приложил нормата на чл.78, ал.5 ГПК. Молба за изменение на решението в тази част не е подадена от ответника по реда на чл.248, ал.1 ГПК, поради което общият размер на направените разноски от ищеца възлиза на сумата от 11880 лв. След изчисляване на разноските съобразно с уважената (32519.22 лв.), съответно отхвърлената (20480.78 лв.) част от иска, ищецът има право на разноски в размер на 7289.21 лв., а ответникът – на 2828.81 лв., или при извършена компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 4460.40 лв. Присъдената сума за разноски по компенсация, които ответникът следва да заплати на ищеца е в размер на 4391.57 лв., или на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 68.83 лв. Ответникът би могъл да поиска от въззивния съд връщане на надвнесената държавна такса в размер на 175.60 лв. Разноски за настоящото производство са претендирани само от ответника. Обжалваемият интерес, посочен от молителя е в размер на 1234.86 лв., а разноските на ответника по представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 360 лв. съгласно договор и платежни документи. Съобразно отхвърлената част на частната жалба молителят следва да заплати на ответника разноски в размер на 340.51 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд