Определение № 600 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 511/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 270 от 13.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 166/2011 год. на Русенския окръжен съд с което е отменено определението от 22.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 102/2011 год. на Русенски районен съд. С това определение е била обезсилена на основание чл.415 ал.2 ГПК издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично вземане в полза на [фирма] срещу [фирма]. Частният жалбоподател сочи, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. В представен по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор, [фирма] сочи, че липсват основания за допускане на касационен контрол, както и, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, но с нея се иска касиране на акт, неподлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. По искане на [фирма] Русенският районен съд е издал на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение срещу [фирма]. Дружеството-ответник е представило доказателства за депозирано писмено възражение по чл.414 ал.2 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането в 1-месечен срок. Като е счел, че не са представени доказателства за предявяване на иска в предвидения от закона срок, Русенският районен съд на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилил издадената заповед. Произнасяйки се по частната жалба на [фирма], Русенският окръжен съд е счел, че срокът е спазен, поради което е отменил акта с който заповедта е обезсилена. Независимо от неправилното посочване в диспозитива на определението на Русенския окръжен съд, актът на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. С него не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на заповедното производство (т.1 на чл.274 ал.3 ГПК) и с него не се дава разрешение по същество на това производство (т.2 на чл.274 ал.3 ГПК). Определението с което Р. е отменил разпореждането по чл.415 ал.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Поради това, съставът на І т.о.