Решение № 32 от 03.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 58/2009 г.

Производството е по реда на чл.43 НПК. По частна тъжба от М. Г. М. против Г. П. И. по чл.148 ал.1 и ал.2 НК било образувано нчхд № 40/09 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас. С разпореждане на съдия-докладчик БРС при съображения за наличието на предпоставките на чл.42 ал.2 НПК прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на РС-гр. София. С разпореждане от 20.01.2009 г. съдия-докладчик при СРС прекратил съдебното производство по образуваното при СРС нчхд № 666/09 г. и изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд по реда на чл.43 т.1 НПК. Писменото становище на представителя на ВКП е за подсъдност в полза на СРС. Като съобрази горното и данните по делото, относими към разрешаване на въпроса за подсъдността, ВКС І-во наказателно отделение намери искането на СРС за неоснователно. Предпоставките на чл.43 т.1 НПК изобщо не са налице. Този извод следва от обичайния прочит на закона, където изрично е указано, че само, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд, ВКС може да разпореди тъкмо той да разгледа делото. Случаят очевидно не е такъв, т.к. различното местоживеене на тъжителя и подсъдимия, не обуславя промяна на подсъдността по споменатия ред. Водим от изложеното на основание чл.43 НПК, ВКС І-во наказателно отделение