Определение № 21 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 638/2010 г.

Производството е по делото е образувано по касационна жалба на Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, София срещу въззивно решение от 16.10.2009 г. на С. градски съд, въззивно отделение ІV В състав по гр.д. № 697/2008 г. в частта, с която е осъдено да заплати на ищците обезщетения по чл. 200 КТ. С определение № 1127/01.11.2010 г., постановено по чл.288 ГПК решението не е допуснато до касационно обжалване. Преди това на 03.12.2009 г. състав на Върховния касационен съд е спрял изпълнението на осъдителното решение в производство по чл. 282, ал. 2 ГПК срещу внесена парична гаранция от касатора – ответник в размер на 66 200,34 лв. Постъпила молба за освобождаване на горната сума. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Целта на законодателя е да се гарантира по този начин събираемостта на вземането, ако според окончателният резултат от делото то се дължи. В обратната хипотеза обаче, когато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, въобще не е било допуснато и с това е приключена процедурата по чл. 288 ГПК, сумата следва да се използва за изпълнение на решението, поради което и не подлежи на връщане на страната, осъдена да я заплати. Мотивиран от горното, съдът