Определение № 910 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2061/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Ц., чрез нейния баща и законен представител С. Ц. Д., срещу решение № 802 от 11.06.2025 г. по в. гр. д. № 2768/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 68 от 15.07.2024 г. по т. д. № 52/2023 г. на Окръжен съд - Враца е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ иск по чл. 511 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 19.12.2021 г., за разликата над 56 000 лв. до 90 000 лв. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което се е достигнало до присъждане на обезщетение, което не репарира в пълен обем търпените от И. Ц. неимуществени вреди. Счита, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен установените по делото обстоятелства от значение за определянето на справедливото обезщетение за причинените й вреди: възрастта й; тежестта на полученото травматично увреждане – счупване костите на черепа, епидурален хематом, контузия на мозъка, съпроводена със сътресение, наложила провеждане на оперативно лечение по спешност; остатъчния белег от увреждането; удължения възстановителен период при пострадалата и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. В касационната жалба се излагат и доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД при формиране на извода на съда, че са налице предпоставките на посочената разпоредба за редуциране на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП. Твърди се, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване, че процесният автомобил е имал специална седалка за превоз на деца, поставена на мястото, на което е пътувала пострадалата. Касационната жалбоподателка моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка поставя следните въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“? и следните подвъпроси: 1.1. Какво следва да се включва в съдържанието на понятието „справедливост“, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на настъпили телесни увреждания при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 1.2. При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД, а именно - освен становището на вещите лица по допуснатите експертни заключения и приобщените по делото свидетелски показания?; 1.3. Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на ПТП и нивата на застрахователно покритие към датата на настъпване на обезщетението по справедливост или е достатъчно само да маркира, че има предвид същите при постановяване на съдебния акт, без подробно да ги обсъди в решението си?; 1.4. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът подробно да обсъди в постановения акт всички претърпени увреждания при пострадалото лице, както и настъпилите трайни и дефинитивни физически и психологически усложнения във връзка с пътния инцидент?; 1.5. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение да прецени съобразно задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. възрастта на пострадалия към момента на настъпване на катастрофата, както и да вземе предвид всички остатъчни последици за състоянието на пострадалия, включително незавършилия лечебен и възстановителен процес, както и появилите се хронични заболявания?; 2. Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или правилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137а от Глава ІІ раздел XXV на Закона за движение по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?“. Твърди, че произнасянето на въззивния съд по въведените въпроси противоречи на практиката на ВС и ВКС, както следва по въпросите по т. 1 – на ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 708/2009, II т. о., т. д. № 60/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 2142/2014 г., І т. о., т. д. № 2908/2015, І т. о., т. д. № 1423/2017 г.о., II т. о., а по въпроса по т. 2 - на решение № 19 от 8.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, I т.о. Ответникът НББАЗ не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 70 000 лв., като е съобразил: възрастта на пострадалата в момента на инцидента; вида и естеството на причинените й увреждания – черепно-мозъчна травма, съпроводена с фрактура на черепната кост, кръвоизлив и сътресение на мозъка/; предприетото лечение – оперативно и медикаментозно; протеклия възстановителен /оздравителен/ процес - около 6 месеца; настоящото здравословно състояние на пострадалата; медицинската, житейска, физическа и психологическа перспектива на уврежданията; негативните последици от травмите за психиката и начина на живот на ищцата; обстоятелството, че процесните увреждания са причинили опасност за живота на ищцата и факта, че травмите са наложили спешно транспортиране до лечебно заведение с цел извършване на операция. По втория спорен въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е изтъкнал, че по делото се установява, че към момента на инцидента пострадалата не е била обезопасена със специална седалка или с предпазен колан, а наличието на такова обезопасяване би допринесло, предвид конкретния механизъм на ПТП, за ограничаване на вредоносните последици от злополуката. Счел е, че в такава хипотеза може да се приеме, че поведението на ищцата стои в причинно-следствена връзка с процесните вреди по смисъла на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. – касае се до обективно допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, така както е посочено в същото ППВС. Решаващият състав на въззивния съд е изложил съображения, че регламентираната в ЗДвП административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който превозва непълнолетни лица без същите да бъдат обезопасени надлежно, не изключва задълженията на родителите да осъществяват възложения им със СК надзор по отношение на децата. Подчертал е, че тезата, че родител, който присъства в МПС в момента на инцидента, особено в хипотеза като процесната – на управление на автомобила от неправоспособен водач, се явява освободен изцяло от отговорност /от задължение да оказва родителски надзор/ не съответства на духа на закона и на житейската логика. Предвид изложеното съдът е редуцирал определеното обезщетение с 20 %, а именно на сумата от 56 000 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изхода на делото. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касационната жалбоподателка въпрос по т. 1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, който се явява обобщение на въпросите по т. 1.1. – 1.5., „Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“ е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в посочените от касационната жалбоподателка решения по чл. 290 ГПК на ВКС. Въпросът по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулировката му не съответства на установените по делото правнорелевантни факти. Със споразумение по НОХД № 1049/2022 г. на Районен съд - Враца, което на основание чл. 300 ГПК е зачетено от въззивния съд, за виновен за ПТП, в резултат на което е пострадала ищцата, е признат Мотеа Георгел, румънски гражданин, чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“. Според споразумението застрахованият делинквент е управлявал товарен автомобил, който е реализирал удар с лекия автомобил, в който е пътувала увредената ищца. В този смисъл, включеното във въпроса твърдение, че ищцата е пътувала в МПС, управлявано от делинквента, не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка. Същевременно, въведеният въпрос не отчита и решаващите аргументи на въззивния съд за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които са свързани с неизпълнението на предвиденото в СК задължение на бащата на ищцата С. Ц. Д., пътувал в същото МПС, да осъществява надзор по отношение на малолетната си дъщеря си при отчитане на конкретната хипотеза на управляване на автомобила от неправоспособен водач. По тези съображения касационното обжалване по въпроса по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не следва да се допуска. Касационната жалбоподателка е освободена от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение