Определение № 1119 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 689/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 303 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д. № 115/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу Разпореждането, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение № 4629/21.12.2011 г., издадена на основание чл.418 ГПК въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1813/2011 г. на РС-Кърджали. С посочената част на съдебния акт първоинстанционният съд е разпоредил длъжникът [фирма] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 106 315.15 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасена част от главница в размер на 590 838.49 лв., установена с Акт № 12/06.04.2004 г. за периода от 07.2009 г. до 23.03.2011 г., както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, а касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Ответната страна Национална агенция за приходите не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимититативно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение