Определение № 9649 от 13.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частна жалба на Агенция "Пътна инфрастуктура" срещу протоколно определение № 856 от 12.05.2023 г. по к.н.а.х.д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по к.н.а.х.д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение разпоредбите на НПК, в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на производството, включително и когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като чл. 488, ал.1 НПК регламентира, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото, и че не е приложим чл. 144 АПК и в тази връзка ГПК, въпреки, че съгласно чл. 63а ЗАНН касационното обжалване пред административния съд е на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета АПК. Според жалбоподателя обстоятелството, че по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчно за спиране на производството по делото, в производството пред Административен съд Хасково се касае за различни по вид нарушения по ЗДвП. Излага доводи, че вече има преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство като процесното, въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна "Бобо Кар" ЕООД е представила писмен отговор. Излага доводи, че в процесуалния ред по който се разглеждат касационните административнонаказателни дела са уредени правилата за спиране на производството и те следва да се приложат. Образувано е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, с определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд Хасково, по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. По това дело е обжалвано потвърждаването на електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в електронен фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и му е указано, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Частната жалба е процесуално недопустима. За да спре производството по делото съдът е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. по въпроси за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76. Приел, че отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 187а от ЗДвП по реда на чл. 276, § 1 от Договор за функциониране на Съда на Европейския съюз, е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд - Петрич, с което е отменен електронен фиш № 8504454531/17.02.2021 г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е решение на РС Петрич, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на 139, ал.5 и 7, във връзка с чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, във връзка с чл. 187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП. Преюдициално запитване е със следния въпрос - ,Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национални правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар, "компенсаторна такса" по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. Административният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Евентуална отмяна на определението практически би представлявала задължително указание до съда, разглеждащ спора, за неприложимост на преюдициалното запитване спрямо фактите по делото, която преценка следва се извърши от решаващия съд. Частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, като на ответната страна се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение