Решение № 194 от 07.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. П. Т., град С., подадена от пълномощника и а. М, срещу определение от 11.06.2008 г. по гр.дело № 736/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането и за спиране производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ до приключване на преюдициален спор. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответниците по частната жалба Х. Г. С. и Х. Г. С., двамата от град П., оспорват жалбата. Върховният касационен съд, като обсъди допустимостта на частната касационна жалба и като провери данните по делото, констатира следното: Частната жалба срещу определението на въззивния съд е подадена след 01.03.2008 г., поради което по аргумент на §2, ал.11 ПЗР ГПК следва да се прилагат разпоредбите на ГПК /обн. Бр.59/20.07.2007 г./. Съобразно разпоредбата на 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което се отказва спиране производството по делото не подлежи на обжалване, тъй като нито е преграждащо, нито за него е предвидено изрично обжалване. Частната касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.