Определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 10865/07.11.2016 г. на Т. Д. и молба вх. № 10996/09.11.2016 г. на Ф. Д. за присъждане на разноските по делото за всички съдебни инстанции по реда на чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема молбите за процесуално допустими, тъй като са подадени в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. За да се произнесе по молбите, съдът взе предвид следното: С решение № 205 от 02.11.2016 г. по настоящото дело е разрешен окончателно спорът между страните дали съществува съсобственост между тях на апартамент в [населено място] и евентуално – какви са квотите им в съсобствеността. Касае се за жилище, придобито по време на брака между страните. Искът за делба на това жилище е предявен от Т. Д., който е поддържал, че то е съсобствено при равни квоти. Ответницата Ф. Н. е направила възражение за пълна трансформация на нейни лични средства по смисъла на чл.23, ал.1 СК, която изключва съсобствеността и делбата на апартамента. С първоинстанционното решение съдът е допуснал делбата при квоти 7000/21500 за Т. Д. и 14500/21500 за Ф. Д.. Въззивният съд се е произнесъл по жалби и на двете страни, като е отхвърлил иска за делба, приемайки за основателно възражението по чл.23, ал.1 СК. Настоящият състав на ВКС е отменил въззивното решение по жалба на Т. Д. и е допуснал делба при квоти 3500/21500 за Т. Д. и 18000/21500 за Ф. Д.. С това решение съдът не се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски, ето защо това следва да стане в производството по чл.248 ГПК. Разноските, които се дължат в делбеното производство, се подчиняват на особен режим. Те се определят по правилото на чл.355 ГПК, според което страните заплащат разноски според стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. В т.9 на ППВС №7/1973 г. е дадено разяснение, че при делбата разноските между съделителите се разпределят съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а ако са направени по повдигнат спорен въпрос – разноските се възлагат съобразно общите правила – чл.64 и чл.65 ГПК /отм./. Това постановление продължава да се прилага, тъй като уредбата на чл.64 и чл.293а ГПК /отм./ е аналогична на чл.355 и чл.78 ГПК. Отделно от това в практиката на ВКС е детайлизирано, че разноските за делбеното производство, които са направени по повод признаването и ликвидирането на имуществената общност, се заплащат съобразно дяловете при приключване на делбеното производство. Разноските за адвокат, при липса на спорове относно правата на съделителите и начина на извършване на делбата, се понасят от всеки съделител както ги е направил. При наличие на такива спорове и при пренасянето им в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила в чл.78 ГПК. В този смисъл са определение №4/06.01.2011 г. по ч.гр.д.№542/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 255/09.10.2013 г. по гр.д.№563/2012 г. на ВКС, І ГО; определение №47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д.№6919/2014 г. на ВКС, І ГО и др. В настоящия случай дължимите за първоинстанционното производство държавни такси следва да се определят в края на производството, съобразно стойността на дяловете – чл.355 ГПК. Разноските за адвокатски възнаграждения и вещо лице за първата инстанция следва да се определят по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, предвид развилия се спор по въпроса за размера на квотите в съсобствения имот. Същото се отнася и за разноските – адвокатски възнаграждения и държавни такси, направени за въззивното и касационното производство във връзка със същия спор. Доколкото изходът на делото по този спор се определя от решението на ВКС, то и разноските следва да бъдат определени в съответствие с това решение. Това е така, защото с окончателното си решение ВКС е определил квоти, които не съответстват напълно на исканията и на двете страни и в този смисъл следва да се приложи принципът за съразмерност, определен в чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК. При определяне на разноските следва да се има предвид и това, че спорът между страните не касае ½ или 10750/21500 от процесния имот, тъй като те общо приемат, че тази част е собственост на Ф. Д.. Спорът е за другата ½ или 10750/21500, която всяка от страните счита за своя собственост. Именно по този спор са се произнесли и трите инстанции, като според решението на ВКС квотите на страните в тази ½ ид.част са както следва: 7250/21500 или 0,337 за Ф. Д. и 3500/21500 или 0,163 за Т. Д.. Това съотношение определя и съразмерното присъждане на разноските. За първата инстанция ищецът Т. Д. е заплатил адвокатско възнаграждение от 1500 лв., от които първоначално внесени са 900 лв. и остатък от 600 лв., за който допълнително е отбелязано, че е внесен на 01.12.2014 г. За въззивната инстанция той е заплатил 1730 лв., от които 30 лв. държавна такса и 1700 лв. адвокатски възнаграждения. За касационната инстанция неговите разноски са 1580лв., от които 80 лв. държавни такси и 1500 лв. адвокатски възнаграждения. Във всички договори за правна помощ е отбелязано, че договорените адвокатски възнаграждения са внесени. Общият размер на направените разноски е 4810 лв. От тази сума следва да се присъди само частта, съответстваща на квотата на съделителя в спорната ½ от имота, т.е. 784,03 лв. /4810 х 0,163/. За първата инстанция ответницата Ф. Д. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2235 лв. и 140 лв. за вещо лице. За въззивната инстанция разноските и са 1975 лв., от които 1900 лв. адвокатски възнаграждения и 75 лв. държавни такси и банкови комисионни. За касационната инстанция разходите и са 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските е 6350 лв. От тази сума следва да бъде присъдена частта, съответстваща на квотата на съделителката в спорната ½ ид.част от имота - 2139,95 лв. /6350 х 0,337/. Разноските по компенсация, които Т. Д. следва да заплати, са 1355,92 лв. /2139,95 – 784,03/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,