Определение № 3277 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1607/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Крам Инс“ЕООД, чрез упълномощен адвокат, срещу Определение № 222/08.04.2025г., постановено по в.т.д. № 853/2024г., с което състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските - за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 275 лв. Възразява се срещу уваженото от съда възражение по чл.78, ал.5 ГПК, каквото не било заявено от насрещната страна. За несъобразено при постановяване на определението се сочи и обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минимално определения размер от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, каквото всъщност било искането на другата страна. Ответникът по частната жалба - Държавата, чрез Министър на туризма, депозира писмен отговор, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Представеното с частната жалба „Изложение на касационните основания“ с формулиран въпрос от значение за изхода на спора, не следва да се обсъжда, тъй като обжалването не е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като неоснователна по следните съображения: С Решение № 106 от 24.02.2024г., постановено по в. т. д. № 853/2024г. Апелативен съд – София е потвърдил Решение № 1075 от 29.07.2024 г. по т. д. № 2299/2023 г. на Софийски градски съд, т. о., VI-20 състав, в обжалваната част, с която Република България е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на „Крам Инс“ ЕООД сумата от 85 360,05 лв., представляваща подлежаща на връщане наемна цена, платена по Договор за наем № Т-РД-35-10 от 17.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09. 12. 2023 г. до погасяването й, както и сумата от 9 956,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2022 г. до 08.12.2023 г. С посоченото решение въззивният съд е разпределил отговорността за разноски за въззивното производство, като с оглед изхода от спора е осъдил Държавата да заплати на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. В мотивите към решението е обсъдено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, прието за основателно, вследствие на което претендираното възнаграждение от 8 275 лв. е редуцирано на 6 000 лв. Сезиран от ищеца „Крам Инс“ ЕООД с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, с обжалваното определение въззивният съд е приел следното: За невярно е намерено твърдението на молителя, че ответникът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, доколкото такова е заявено още с въззивната жалба, макар и при условията на евентуалност с оглед изхода от спора. Позовавайки се на задължителното за съдилищата решение по дело С-438/22 на СЕС, Апелативен съд – София е приел, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004г. за размерите на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, поради което не е ограничен да намали адвокатското възнаграждение и под предвидения в случая минимален размер от 8 263лв. За да приеме, че делото не представлява фактическа и правна сложност, с което е мотивирал отказа си да уважи молбата по чл.248 ГПК, въззивният съд е изложил, че във въззивното производство няма наведени нови правни доводи и твърдения, преценявани са безспорно установени в първоинстанционното производство факти, не са събирани нови доказателства и е проведено само едно открито заседание. С определение по чл.288 ГПК, постановено по т.д. № 1608/25г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Като неоснователно се преценява възражението на частния жалбоподател за липса на заявено от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изявление в този смисъл, при условията на евентуалност с оглед изхода от спора, се съдържа изрично в подадената от ответната страна въззивна жалба. Правилно и в съответствие с посочената практика на СЕС е становището на въззивния съд, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004г. за размерите на адвокатските възнаграждения. Преценката на съда при обсъждане на възражението за прекомерност следва да се основава на съпоставяне размера на заплатеното възнаграждение спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Тоест, съдържащото се във възражението на страната по чл.78, ал.5 ГПК изявление претендираното възнаграждение да бъде намалено до предвидените в Наредба № 1/2004г. размери, не обвързва съда. След споделяне мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, както и предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, настоящият състав на ВКС намира за правилна преценката на въззивния съд, че адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото в съответната фаза от процеса. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение