Определение № 35 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 1085/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод съдебен акт от 19.01.2011г., постановен от съдия при Районен съд /РС/- Велинград, инициирал спор за определяне подсъдността по АНД №20/2011 г., по описа на съда. В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от П. РС. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В П. РС е депозирана жалба от С. А. Ф. срещу наказателно постановление № Д. 0000720/30.11.2010г. на Главния директор на ГД ”КД - ДАИ към ИА „Автомобилна администрация”-София, с което на основание чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева, за нарушение по чл.31, ал.2 от Наредба №32 от 05.08.1999г. на Министерство на транспорта. С разпореждане на съдията-докладчик от 12.01.2011г. по образуваното АНД №45/2011г. и след анализ на приобщените писмени доказателства /протокол за периодичен технически преглед на ППС №110061446/12.08.2010г./ съдебното производство е прекратено с аргумент, че административното нарушение е извършено в[населено място], като делото е изпратено на РС-Велинград по компетентност. С определение от 19.01.2011г., по АНД №20/2011 г., съдия от Велинградски РС, след преглед на относимата нормативна уредба, констатирал неправилност на формираните от РС-Пазарджик изводи, базиращи се на коментар на спора по същество /недопустим на този стадий от административно-наказателния процес/ и определящи подсъдността на описаното в жалбата нарушение, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне по казуса, и създало предпоставки за повдигане препирня за подсъдност Върховният касационен съд намира, че настоящото административно-наказателното дело следва да бъде разгледано и решено по същество от П. РС. Конкретиката на фактите, описани в съобразителната част на акта за установяване на административно нарушение от 10.09.2010г., съставен от длъжностно лице при ОО ”КД-Д.”- П. и издаденото наказателно постановление № Д. 0000720/30.11.2010г., сочи на осъществено в[населено място], [улица] административно нарушение по чл.31, ал.2 от Наредба №32 от 05.08.1999 г. на Министерство на транспорта. Семантическото и логическо тълкуване на процесуалноправните норми на чл.59, ал.1 и чл.84 и от ЗАНН обосновават заключение, че компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е извършено административното нарушение, като меродавни за определяне на местната подсъдност са обстоятелствата в акта за нарушение и изготвеното въз основа на него наказателно постановление, лимитиращи предмета на административното производство. Прецизната интерпретация на действуващото законодателство в контекста на изложената фактология за мястото на визираното административно нарушение, обуславя реализиране на съдебен контрол от П. РС. Очертаната позиция, че произнасянето по административно-наказателния спор е в обхвата на правомощията на РС - Пазарджик се предпоставя и от субсидиарната приложимост на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.36, ал.3 от НПК. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение