Определение № 84 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. З. от гр. П. срещу определение № 892 от 13.08.2009 г. по ч.гр.д. № 682/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено определението от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1395/2009 г. на П. районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 ГПК. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, поради следното: Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което е отменено определението на районния съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК не попада в кръга на визираните в т. т. 1 и 2 на текста, тъй като с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Същото не попада и в кръга на посочените в чл.274, ал.2 ГПК определения, тъй като нито е преграждащо, нито е от определенията за които изрично е предвидено, че подлежат на обжалване. Следователно с произнасянето на П. окръжен съд е изчерпан реда за обжалване. Затова, частната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.