Определение № 196 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 572/2010 г.

По делото са постъпили: молба от Н. Г. С. за отмяна на решение №588 от 21.01.2011г., постановено по гр.д.№572/2010г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о. и частна жалба от Н. Г. С. срещу определения от 18.03.2011г. по същото дело, за отмяна на определение от 29.01.2009г. по гр.д.№45/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о., с което е спряно изпълнението на решение от 26.03.2008г. по гр.д.№458/2007г. на Варненски апелативен съд; за освобождаване на внесената от Г. С. Д. сума на обезпечението за спиране на изпълнението и за превеждането й по сметка на държавен съдебен изпълнител на СИС при РС-Варна. С писмени молби по делото Н. Г. С. заявява, че оттегля подадената от него молбата за отмяна и „всички подадени от него частни жалби по делото”. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение намира, че с молбата съдът е десезиран от разглеждането на молбата за отмяна и частните жалби и същите следва да бъдат върнати на Н. С.. Страната, която е подала молбата за отмяна и частните жалби може, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това Н. С. е направил с писмените си молби по делото, с които ясно и недвусмислено е заявил, че оттегля молбата за отмяна и подадените от него частни жалби по делото. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на подадените от Н. С. молба за отмяна и подадената обща частна жалба срещу определенията по делото. Подадените молба за отмяна и частна жалба от Н. С. са оттеглени от него, което обуславя процесуалната недопустимост на производство по тях, поради което следва да бъдат върнати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение