Определение № 8799 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на кмета на Столична община против определение № 4757 от 09.05.2024г. постановено по адм.д. № 4269 по описа за 2024г. от Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба в писмено становище оспорва основателността й и моли определението да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по съществото същата е основателна. С обжалваното определение административният съд на осн. чл. 159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на кмета на Столична община срещу Решение № 54 от 28.03.2024 г. на Столичен общински съвет, с което се приема повторно Решение № 25 по Протокол № 5 от 07.03.2024 г. на Столичен общински съвет, с което е приет и утвърден документ „Цели, приоритети и процедури на 2024 г. на Програма „Календар на културните събития на Столична община“, съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението. Съдът е приел, че обжалваният акт не носи белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 АПК и оспорването му е недопустимо. съдът не споделя аргументите в жалбата на кмета на общината, че всички актове на общинските съвети подлежат на оспорване, на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, и че ако се приеме хипотезата, че това са всички „юридически актове“, приети от общинските съвети, то това разбиране би било в противоречие с разпоредбата на чл. 21 от АПК, който според съда акт с по-висок ранг, а и е приложим съгласно тази разпоредба. Тук не може да става дума за специална норма, понеже наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за неговото оспорване, съгласно цитираната нормативна уредба, а и такава е целта на закона. Неправилни са изводите на съда, че АПК е нормативен акт с "по-висок ранг" от ЗМСМА. Юридическата сила на нормите на АПК и ЗМСМА е еднаква, съобразно чл.5, ал.4от КРБ, доколкото и законът, и кодексът, според чл. 3 и чл.4 ЗНА уреждат първично, въз основа на Конституцията обществените отношения, които се поддават на трайна уредба. Разликата между таях е единствено в обхвата на регулираните обществени отношения - при кодекса обществените отношения обхващат цял клон на правото или на обособен негов дял. По правилата на ЗНА нормите на чл.21 АПК и чл. 45 ЗМСМА могат да бъдат разглеждани единствено в съотношение обща към специална. Съгласно чл. 45, ал.5 ЗМСМА кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. Кметът на общината не може да върне за ново обсъждане по целесъобразност вътрешнослужебни актове, свързани с организацията и дейността на общинския съвет и на неговите комисии. Нормата на чл. 45 ЗМСМА / по специална клауза/ предвижда обжалваемост на актовете на общинските съвети, без да ги ограничава по вид - индивидуални, общи или нормативни, поради което не намира опора в закона тълкуване, че само актовете по чл. 21 АПК могат да се оспорват в хипотезата на чл. 45, ал.5 ЗМСМА пред административния съд. Такова ограничение в закона не се съдържа, тъй като при такова разбиране кметът на общината ще може да оспорва само актовете на общинските съвети, на които той е адресат или за когото те създават или ограничават права, свободи и законни интереси/ по критериите в чл. 21 АПК/. Съобразно КРБ, при разделена компетентност и кметовете, и общинските съвети имат публични функции в рамките на местното самоуправление и смисълът на нормата на чл. 45 ЗМСМА е да се извършва взаимен контрол за законосъобразност на актовете и действията им. Специалният характер на разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА сочи, че те не доказват пред съда правния си интерес от оспорване- нещо което е задължително в случаите на оспорване в хипотезата на чл. 21 АПК, доколкото правният интерес е инкорпориран в самата норма на чл. 21 АПК. Ето защо следва да се приеме, че на оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА подлежат всички актове на общинските съвети, било от кметовете, било от кметовете, било от областните управители, ако те имат правен характер, доколкото за приемането им е предвидена специална процедура, включваща кворум на колективния орган, мнозинство при вземане на решенията, законова компетентност и спазване на специални процедурни правила и материален закон. Ограничението при обжалване на актовете в хипотезата на чл. 45 ЗМСМА е те да бъдат върнати на органа за ново обсъждане и приемане и да имат правен характер, т.е. да имат правни последици. С оглед на горното, определението следва да се отмени, делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд