Определение № 911 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 849/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 232 от 25.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 616/ 2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 4583 от 30.VІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 2023/2011 г. на Хасковски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване срещу А. Х. А. - от [населено място] на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 7440 лв. по договор за потребителски кредит, със законната лихва от датата на постъпване на заявлението, 634.58 лв. - договорна лихва от 1.VІІІ.2008 г. до 27.V.2011 г., 34.81 лв. - наказателна лихва от 1.ХІ.2010 г. до 27.V.2011 г. и разноски 162.20 лв. (държ.такса) и 459.96 лв. - адвокатско възнаграждение, с оплакване за неправилност. С Допълнение към частна касационна жалба заявява, че определението е неправилно и че проблемът отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване - въпросът е решаван в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в Опр.№641/16. ХІ.2009 г. по ч.т.д.№ 656/2009 г. и Опр.№697/19.ХІ.2009 г. по ч.т.д.№ 618/2009 г. и че е решаван противоречиво от съдилищата, за което представя копия от два изпълнителни листа, както и че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, като разглеждането му допринася за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Ответницата по частната касационна жалба А. Х. А. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по частната жалба, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК (Д.в. бр. 100/ 21.ХІІ.2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) според която разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (Д.в. бр. 100/ 21.ХІІ.2010 г., в сила от 21. ХІІ.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Обжалваното определение е въззивно по търговско дело и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 7440 лв. - главница по Договор за потребителски кредит, със законната лихва от датата на постъпване на заявлението, за 634.58 лв. - договорна лихва, за 34.81 лв. - наказателна лихва и за разноски - всяка под определения минимален размер за касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 18.Х.2011 г., поради което не се прилага старият процесуален ред по § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Д.в. бр. 100/ 2010 г.), предвиден за касационни жалби, постъпили до 21.ХІІ.2010 г., поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че жалбата е допустима, тъй като обжалваемият интерес е по-голям от 1000 лв. По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение