Определение № 572 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2017 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 7873 от 28.10.2016г. по в.гр.д. № 10793 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2012г. по гр.д.№ 3391/2008г. на Софийски районен съд като е отхвърлен предявения частичен иск, с правно основание чл.49 ЗЗД, срещу [фирма] за сумата 5 100лв. представляващ част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди /от 500 000лв./, причинени в резултат на представено в съдебно заседание на 17.06.2008г. по гр.д.№ 4589/2008г. на СГС писмо уведомление, подписано от управителя на клона на дружеството в [населено място], съдържащо неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2008г. и са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение с поставени множество въпроси:

1.Нищожно ли е съдебно решение по деликтен иск, постановено в противоречие с влезли в сила актове, постановени от наказателен съд?

2. Налице ли съдебно решение, постановено от незаконен състав? Твърдението е, че съставът не представлява „независим и безпристрастен съд” по смисъла на чл.6 Д., вр.с чл.47 от Х. за основните права в ЕС, чл.6 ал.1 Е..

3. Недопустимо ли е въззивно решение, с което съдебният състав решава спор, вече решен с два влезли в сила съдебни акта по чл.243 ал.3 ГПК, вр.с чл.297 ГПК? Позовава се на две окончателни съдебни спогодби, сключени с първоначалните ответници Е. и Г., които според касатора имат задължителна сила за съда, досежно наличието на причинена вреда. В тази връзка развива доводи за неправилност и недопустимост на постановения въззивен акт.

4. Недопустимо ли е въззивно решение, постановено в нарушение на императивната норма на чл.413 НПК и чл.300 НПК, в противоречие с влезли в сила актове, постановени от наказателен съд?, като се визира н.д. №5450/2011г.

5. Представлява ли касационно отменително основание и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че при грубо нарушение на задълженията си да установи обективната истина по чл.10 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Х. за основните права на ЕС, въззивният съд не е събрал доказателства, които са посочени от ищеца и поискани във въззивната жалба и които, според касатора, ако бяха събрани, биха довели до различен краен резултат? /Визират се сл.д.№ 213-ХІ/2001г. на В., сл.д.№ 6/2001г. и преписка № 911/2007г. на В./.

6. Длъжен ли е съдът да уважи деликтен иск за разпространение на неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, чрез различни способи на „Активно мероприятие”, така че да са практически разпространени сред огромен и неограничен кръг от хора и несъобразяване на визираните обстоятелства от въззивния съд, представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание? Счита, че е допуснато нарушение на константната практика на ВКС, изразена в решение № 85 от 23.03.2011г. по гр.д.№ 1486/2011г.

7. Допустимо ли е ответник по гражданско дело грубо да нарушава чл.3 ГПК и да упражнява процесуални права при излагане на неистини пред съд, включително и чрез извършване на деликт, включително чрез извършване на престъпление и неправомерна преценка на визирани обстоятелства и това представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание? Позовава се на решение № 527 от 26.11.2001г. по н.о.х.д.№ 511/2001г. на І н.о.

8. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съд невярно, неправомерно и необосновано твърди, че обжалваните и реално неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, уж не са позорни и унизителни? Позовава се на решение № 891 от 7.06.2002г. по гр.д.№ 183/2002г. на ІV г.о.

9. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съд изцяло игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачавал с цел да създаде неверни фактически и правни псевдомотиви? Позовава се на практика, съгласно която игнорирането, превратното тълкуване или изопачаването на доказателствата, „избирателният подход при оценка” им и превратното им възприемане винаги опорочават вътрешното убеждение на съда” - решения № 650 от 20.12.2001г. по н.о.х.д.№ 619/2001г. на ІІ н.о., № 612 от 21.01.2002г. по н.о.х.д.№ 584/2001г. на ІІ н.о.

10. Неизпълнението на задълженията на съдебния състав по реда на чл.236 ГПК да обсъди всички изложени във въззивната жалба доводи на ищеца и да изложи мотиви кои прием и кои не, по каква причина и да обсъди всички доказателства по делото съставлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание. Счита, че съдът не е обсъдил довода за наличие на злоупотреба с права, за наличие на грубо показване на човешкото достойнство, нито един от изложените осемнадесет елемента на процесния деликт, както и за наличието на съставен през 2008г. документ с невярно съдържание и огромните причинени вреди. Позовава се на решения № 1488 от 8.11.1999г. по гр.д.№ 814/1999г. на V гр.о., № 707 от 17.03.1977г. по гр.д.№ 3417/1976г. на ІІ гр.о., № 752 от 18.11.1988г. на ІІІ гр.о., № 129 от 5.03.1986г. по гр.д.№ 682/1985г. на І гр.о.

11. Неизпълнението на задължението на държавата да осигури „независим и безпристрастен съд” по смисъла на чл.47 от Х. за основните права в ЕС и чл.6 ал.1 Е., представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание Позовава се на решения на наказателен съд.

12. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание, че въззивният съд не е отчел, че елемент на процесния фактически състав са и клеветнически твърдения, включително и тяхната специфика и редът на доказването им. Позовава се на решение на СГС, което обаче – съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - не може да бъде съобразено, защото не съдържа отбелязване да е влязло в сила.

13. Неизпълнението на основни задължения, произтичащи от правото на ЕС и от международното право /Е./, представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание? К. счита, че са налице нарушения на чл.47, чл.20, чл.21 и чл.1 от Х. за основните права в ЕС и чл.6 ал.1, чл.10 ал.2, чл.14 Е..

К. счита, че по отношение на поставените въпроси с № 2,3,5,6,7,9 е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

14. Счита, че с постановяване на въззивен акт, съдът е допуснал „отказ от правосъдие”.

15. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание липсата на изготвен доклад по чл.146 ГПК от въззивният съд?

16. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание, че въззивният съд неправомерно е потвърдил решението на първата инстанция, че е преценил посочените като неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения като „оценъчни съждения”, които не следва да се доказват.

17. Длъжен ли е въззивният съд да присъди обезщетение за причинени вреди от деликт?

18. К. счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.5 ал.2, чл.32 ал.1, чл.39 ал.2 от Конституцията на България.

19. Представлява ли основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание поведението на въззивният съд, който при грубо нарушение на правото на ЕС не само, че не е осигурил на ищеца „ефективно право на защита пред съд”, но и грубо е погазил правото му на защита?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от [фирма], с която се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са релевирани основания по чл.280 ал.1 ГПК, а само за неправилност, недопустимост, нищожност и необоснованост, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл.288 ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 053лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2017г. и фактура № 189 от същата дата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В. съд е възприел изводите на първоинстанционния за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД с мотиви за липса на извършен деликт от лице, на което да е възложена работа. Позовал се на установените по делото факти –при наличие на сключен между страните договор за поръчка от 10.11.2007г./за правно обслужване/, по водено гр.д.№ 4589/2007г. на СГС е представено писмо от 17.03.2005г. от управител на клон Шумен на ответното дружество, адресирано до ищеца, с което е бил уведомен, че дружеството разваля сключения договор. Съдът е посочил, че писмото не съдържа обидни или клеветнически твърдения, поради което е ирелевантно дали изложеното в него отговаря на истината или не. Счел, че в съдържанието му няма конкретни твърдения за време, място, точно определени обстоятелства, които да обосноват краен извод, който да предизвика еднозначна негативна оценка на обществото. Волеизявлението на възложителя по договора за поръчка /дори и да не разполага с представителна власт/ за прекратяване не съставлява противоправно поведение. Отделно, в конкретния случай, не са доказани и конкретно да са причинени вреди на ищеца. В. съд е счел и че отговорността на ответното дружество не може да бъде ангажирана и защото, писмото е изпратено от лице, на което ответникът не е възлагат извършването на посочената работа /т.е. дори и да има вреди, те не са причинени от лицето, автор на писмото, при и по повод на възложена му от ответното дружество работа/.

При така изложените мотиви, по нито един от поставените от касатора въпроси, не може да се допусне касационно обжалване, защото не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. А въпросът, който е от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши само и едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/.В случая поставените от касатора въпроси не отговарят описаните условия.

На първия поставен въпрос следва да се отговори отрицателно, защото евентуалното противоречие на постановения акт с постановени наказателни актове не води до нищожност. Съдебният акт е нищожен, ако не отговаря на изискванията за валидно решение – не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписан и не изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание, а настоящият съдебен акт не е такъв. Освен това касаторът не сочи конкретни актове, на които въззивният да противоречи.

В. акт не е постановен от незаконен състав – постановен е от съдии, действащи в рамките на своите правомощия. По делото няма никакви данни и касаторът не навежда конкретни основания, въз основа на които да се счете, че съдът при формиране на своята воля не бил независим и безпристрастен /действал е предубедено и воден от предразсъдъци/.

В. акт не е недопустим. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и е задължителна /съгласно чл.243 ал.3 и чл.297 ГПК/, но за страните, между които е сключена. Настоящето производство е между различни страни от тези по сключените две спогодби и за него последните са ирелевантни.

На въпроси с № 5,7,8,9,10,11,12,13,15,16 и 19 - дали всяко едно от изброените: допуснато нарушение на чл.10 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Х., изразено невярно, неправомерно и необосновано твърдение на въззивният съд, допуснато игнориране на доказателства, необсъждане на доводи, направено преценка на елемент от фактически състав, неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на ЕС, липсата на доклад по чл.146 ГПК, направена преценка по съществото на спора относно „оценъчните съждения”, съставлява основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание, - следва да се отговори общо, че в настоящето производство от значение са само основанията за допускане до касационно производство. /К. отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК/. Нито едно от посочените основания от касатора във въпроси с № 5,8,9,10,11,12,13,15,16 и 19 не съставлява основание за допускане до касационно производство, поради което не може да се разглежда в настоящето производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане до касационно производство са изчерпателно изброени в чл.280 ал.1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и специални основания/ които са три на брой – посочени в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК/. Липсата на надлежно общо основание /както е в настоящия случай/, изключва възможността от допускане на касационно обжалване на въззивния акт.

Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по въпроси с № 2,3,5,6,7,9, защото същото изисква въпросите да са такива, че разглеждането им да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, а в случая това не е така. По всички тези въпроси /кога решението е постановено от незаконен състав, за недопустимост на акта, за нарушение на задълженията на съда, за клеветническите твърдения, за събирането на доказателства/ е налице трайно установена съдебна практика, промяна на която не е необходима.

По въпроси с № 6, 14,18 следва да се посочи, че не отговарят на изискването за общо основание, тъй като съдържанието им предпоставя условие /че са използвани различни способи на „Активно мероприятие”- за въпрос №6, че е налице отказ от правосъдие - за въпрос № 14, за допускане на нарушение на Конституцията – въпрос № 18/, които не отговарят на конкретните факти.

Въпрос № 17, също не отговаря на изискването за общо основание за допустимост, тъй като отговорът му изисква преценка за правилност на изводите на въззивния съд, след проверка на възприетата фактическа обстановка по делото и обсъждане на събраните доказателства, каквато настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК не може да извършва.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.178 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 053лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК