Определение № 407 от 20.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Д. К. против разпореждане № 129 от 08.10.2009 г. на председателя на ІІ г.о. на ВКС, с което е върната като недопустима подадената от нея частна жалба против определение № 337 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 167/09 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 04.07.2008 г. по гр.д. № 1414/07 г. на С. градски съд. В частната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, чиято отмяна се иска. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба от В. К., председателят на ІІ г.о. на ВКС е приел, че същата е насочена срещу определение по чл. 288 ГПК, което е окончателно и не подлежи на обжалване. С постановяването му е изчерпат процесуалният ред за защита, поради което подадената жалба е недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. С ГПК от 2007 г. касационното обжалване е уредено като факултативно предвид предоставената на ВКС възможност сам да прецени въз основа на посочените в закона критерии по кои от атакуваните пред него въззивни решения следва да се развие същинско касационно обжалване. По тези въпроси касационната инстанция се произнася с определение по чл. 288 ГПК. Определенията по чл. 288 ГПК несъмнено не попадат в кръга на визираните в чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване. Определението, с което съдът се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не може да се квалифицира и като преграждащо по - нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал.1,т.1 ГПК, защото с него касационната инстанция не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на процесуалните изисквания, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал.1 ГПК специфични критерии за селекция на жалбите. Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК е и разпоредбата на чл. 296, т.3 ГПК, с която недопускането на касационната жалба за разглеждане е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. Законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационната жалба до разглеждане с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т.2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни. По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът