Определение № 1481 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 91/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по три частни жалби от председателя на Народното събрание срещу определения № 8723/21.09.2023 г., № 10317/30.10.2023 г. и № 10837/09.11.2023 г., постановени по адм. дело № 1801/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. С първата частна жалба се обжалва определение № 8723/21.09.2023 г. само в частта за присъдените от съда разноски на П. Запрянов в размер на 1 050 лв. Според частния жалбоподател такива разноски не са се дължали на Запрянов, тъй като е установено по делото, че към датата на депозиране на жалбата му Народното събрание е публикувало на своя Интернет портал проект на заповед за определяне размера на таксите за обнародване на обявления, съобщения, покани и други известия в неофициален раздел на „Държавен вестник“, цената на отделен брой на „Държавен вестник“, в т. ч. и цената на абонаментите за „Държавен вестник“, заедно с мотивите към проекта, за обществени консултации с начална дата 03.02.2023 г. и с крайна дата – 06.03.2023 г. В тази връзка се сочи в частната жалба, че публикуваният и обсъждан проект на заповед е предвиждал и отмяната на процесната заповед, обжалвана от П. Запрянов и въпреки, че той е знаел за процедурата по обсъждане, респ. за издаване на нова заповед, е подал жалбата си. Твърди се също, че поведението на Народното събрание не е станало причина за претендираните от П. Запрянов разноски по образуваното производство. С тези оплаквания, се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно с всички законови последици. Ответникът по тази частна жалба П. Запрянов от гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Б. Бойчев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното определение. С втората частна жалба се обжалва определение № 10317/30.10. 2023 г., с което е изменено определение № 8723/21.09.2023 г. в частта за разноските, като Народното събрание е осъдено да заплати на П. Запрянов съдебни разноски в размер на 2 010 лв., вместо 1 050 лв. Излага се оплакване, че съдът не е обсъдил становището по повод подадената от П. Запрянов на основание чл. 248, ал.1 ГПК молба, както и че претендираните разноски не били реално сторени. Твърди се и, че процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил в откритото съдебно заседание, за да осъществи процесуално представителство на страната, поради което не следва да му се дължи възнаграждение за тази услуга. Сочи се от частния жалбоподател, че е направил възражение за прекомерност на разноските на П. Запрянов съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по тази частна жалба П. Запрянов от гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Б. Бойчев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното определение. Прилага списък за разноски. С третата частна жалба срещу определение № 10837/09.11.2023 г. тричленният съдебен състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 10317/30.10.2023 г. В жалбата се твърди, че подадената молба от П. Запрянов е недопустима, респ. неоснователна. Според частния жалбоподател в обжалваното определение е допусната грешка, като на трети ред отдолу нагоре вместо 1 050 лв., следва да се изпише 2 010 лв. На второ място частният жалбоподател твърди, че съдът е поправил определение № 10837/09.11.2023 г., като неоснователно бил приел, че въпреки че не е включена таксата за обнародване в списъка на разноските на жалбоподателя, същата следва да бъде включена в присъдените разноски. Смисълът на списъка на разноските частният жалбоподател твърди, че е за да се установи претендирания размер на разноските по основание и размер. За невярно се счита и изложеното в определението на съда, че страните не са направили искане за намаляване на разноските, тъй като възражението за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на Запрянов, е направено в открито съдебно заседание на 17.05.2023 г., както и в частната жалба срещу определение № 10317/30.10.2023 г., по която все още нямало произнасяне. Ответникът по тази частна жалба П. Запрянов от гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Б. Бойчев, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор и моли да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че частната жалба срещу определение № 8723/21.09.2023 г. на ВАС, Първо отделение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а частната жалба срещу определение № 10317/30.10.2023 г., поправено с определение № 10837/09.11.2023 г. е частично основателна поради следното: В подадените писмени възражения (наименовани писмени отговори) П. Запрянов чрез адв. Б. Бойчев е изложил оплакване, че частните жалби са недопустими, тъй като били подадени от ю.к. М. Тодорова, за която липсвало пълномощно от председателя на Народното събрание. На л. 10 и 46 от настоящето съдебно производство се намират пълномощни, издадени от Р. Желязков – председател на Народното събрание, с които е упълномощена юриск. М. Тодорова да осъществява процесуално представителство на председателя на Народното събрание, поради което оплакването е неоснователно. Въпреки това, както се посочи по – горе частната жалба срещу определение № 8723/21.09.2023 г. е процесуално недопустима, а останалите две са процесуално недопустими и за да ги разгледа по същество съдът установи следното: По първата частна жалба. С определение № 8723/21.09.2023 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение е оставил без разглеждане жалбата на П. Запрянов срещу т. 2, предложение първо „за един месец – 8 лв.“ от заповед № АД – 850 – 05 – 203/27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание и е прекратено производството по делото. Със същото определение съдът на основание чл. 143, ал. 2 АПК е осъдил Народното събрани да заплати на П. Запрянов разноски в размер на 1 050 лв. Частната жалба е насочена срещу това определение, но само в частта за разноските. В останалата част, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, не е обжалвана. Частната жалба е процесуално недопустима. С последващо определение № 10317/30.10.2023 г. по повод изрична молба от П. Запрянов, на основание чл. 248 ГПК съдът е изменил горното определение в частта за разноските от 1 050 лв. на 2 010 лв. Следователно след определението по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в правния мир определение № 8723/21.09.2023 г. не съществува. Поради изложеното частната жалба срещу определение № 8723/21.09.2023 г. в частта за разноските е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и в тази част производството по настоящето дело следва да бъде прекратено. По втората и третата частна жалба. С определение № 10317/30.10.2023 г. съдът на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е изменил определение № 8723/21.09.2023 г. в частта за разноските. Както вече се посочи по – горе с определение № 8723/21.09.2023 г. съдът е присъдил разноски в размер на 1 050 лв. С частната жалба се обжалва определението, с което са изменени разноските от 1 050 лв. на 2 010 лв. Това определение е поправено с определение № 10837/09.11.2023 г., като съдът е допуснал поправка на основание чл. 175 АПК на очевидна фактическа грешка в определение № 10317/30.10.2023 г., с което на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение в частта на разноските, като на третия и четвъртия ред отдолу нагоре след „размер на“ съдът е посочил, че следва да се чете 2 050 лв. вместо 1 050 лв. Следователно определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелно съществуване, тъй като е поправено по реда на чл. 175 АПК със следващото определение № 10837/09.11.2023 г., поради което по частните жалби срещу тях съдът следва да се произнесе с един диспозитив. Преценката на съда в случая за размера е частично неправилна, тъй като не е обсъдено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител на ответника по делото – председателят на Народното събрание за прекомерност на разноските. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е в размер на 1 000 лв. Съгласно цитираната правна норма направеното възражение от процесуалния представител на ответника по делото в съдебно заседание на 17.05.2023 г. за прекомерност на претендираните от П. Запрянов, е основателно, като се вземе предвид сложността на делото, приключването му в едно съдебно заседание с оттегляне на административния акт от административния орган. Неоснователно се твърди в частната жалба, че разноските по адв. пълномощно не са реално заплатени от П. Запрянов. Видно от данните по делото в пълномощното изрично е посочена сумата на адвокатския хонорар, както и с изрично отбелязване, че тя е платена в брой, което замества разписка между страните по договора за правна защита и съдействие и пълномощно. Същото се отнася и за внесената държавна такса, за която е налице приложен по делото писмен документ (разписка от Изипей). При така изложеното следва да се отмени определение № 10317/30.10.2023 г., поправено с определение № 10837/09.11.2023 г. в частта, в която е допусната поправка по чл. 175 АПК за разликата над сумата от 1 050 лв. до пълния размер от 2 050 лв. В останалата част определението по чл. 248 ГПК, поправено с определение по реда на чл. 175 АПК следва да бъде оставено в сила. По направените и от двете страни искания за разноски в настоящето съдебно производство, такива не се дължат. Не се касае за самостоятелни производства, а за част от тези по първоинстанционното дело, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия