Определение № 328 от 05.10.2012 г. на ВКС по д. № 121/2012 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Адв. Д. М. Б. като пълномощник на И. Ф. Ц., който е ответник по подадената касационна жалба от [фирма] е подал молба вх. № 7183 от 13.07.2012 г., с която иска допълване на определение № 92 от 7.03.2012 г. по гр.д. № 121 от 2012 г. на ВКС, първо г.о. в частта з разноските, които е направил. И. Ц. чрез пълномощника си адв. Б. е представил отговор по касационната жалба вх. № 7 от 3.01.2012 г., в който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1 000 лв. Към посоченото становище не е описано, че се представя документ за договореното възнаграждение. С молба вх. № 246 от 7.06.2012 г. е представен договор за правна защита и съдействие № .... от ...... г., в който е посочено, че възнаграждението е вд размер на определеното в чл.38 от Закона за адвокатурата, но размер на е посочен, и не е отбелязано, че клриента е заплатил някаква сума. Ответника [фирма] не е взел становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, след като взе предвид изложените правни доводи и данните по делото приема за установено следното: Молбата е недопустима. Подадена е от надлежна страна, която обаче не е спазила едномесечния срок в които съгласно чл. 248, ал.1 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на съдебният акт или от 7.03.2012 г. от една страна, а от друга възнаграждението се присъжда само ако е документирано към датата на произнасянето на съда, което в конкретния случай не е сторено. Постъпилата в последствие квитанция не установява размера на внесения хонорар. Молбата е подадена на 13.07.2012 г. след изтичането на едномесечния срок, поради което е недопустима. По тези съображения, Върховния касационен съд, Първо отделение