Определение № 1037 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 889/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. П. П. е подал касационна жалба срещу решение № 257 от 2.03.2010 г. по гр.д. № 917 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 738 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1422 от 2007 г. на Варненския районен съд, 30 състав и е уважен иска по чл.108 ЗС предявен от Н. С. Д. за реална част с площ от 738 от У. І- К., [населено място], м. “П” като касатора е осъден да възстанови собствеността и предаде владението на този терен. Основното оплакване е за недопустимост на решението, което е постановено по иск за собственост, в което правното основание за абсолютното вещно право, което сочи Н. С. Д. е земеделска реституция, която според касатора е с недовършен фактически състав, тъй като възстановената земеделска земя не е индивидуализирана по допустимия от закона начин. Ищеца се легитимира със съдебно решение, издадено на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което не е придружено със скица, заверена от техническата служба на община “В.”. При условията на евентуалност прави оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. В представеното изложение касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.288, ал.1, т.2 ГПК. Поставен е въпроса за допустимостта на ревандикационният иск когато правото на собственост е възникнало по реституция, която не е завършила окончателно, съобразно изискванията на закона. Имота не е конкретизиран със съответните граници, поради което и иска се явява преждевременно заведен. При постановяването на решението следва ли да се вземе предвид, че имота се намира в урбанизираната територия на [населено място] и че е предоставен на “К. с.”- [населено място], впоследствие [фирма], който е праводателя на касатора. Ответника Н. С. Д. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. П. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Варненския окръжен съд е уважил предявеният от Н. С. Д., поч. на 2.02.1952 г. /у-ние за наследници № ІV-306 от 15.06.1998 г. / за реална част с площ от 738 от У. І- К., [населено място], м. “П.” срещу Д. П. П. защото е установил, че ищеца е собственик на идеална част от тази реална част от имота, който е придобил по наследство от покойният Н. А. М./Д./ и земеделска реституция осъществена с решение от 7.03.2001 г. по гр.д. № 1047 от 1998 г. на Варненския РС, 12 състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Решението е придружено със скица, която индивидуализира графично имота и представлява неразделна негова част. По делото е изслушано заключението на в.л. Р. П., което безпротиворечиво установява идентичността на възстановения имот с този, който дядото на ищеца е притежавал с крепостен акт № 723 от 1902 г. и записка за вписването му от 25.12.1925 г. Въззивният съд е намерил, че ищеца е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху спорният имот. Приел е за недоказано правопогасителното възражение на ответника за собственост, придобита по силата на деривативна сделка осъществена с н.а. № 156, т.03, рег. № 2831, н.д. № 393 от 2002 г., тъй като праводателите не са установили наличието на това вещно право. Настоящият състав намира, че по зададените от касатора въпроси не е налице противоречие между изложените съображения от съда и съществуващата съдебна практика. Основателно и законосъобразно Варненския окръжен съд е приел, че е довършен фактическият състав на реституционото производство. Не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като макар да са поставените въпроси, които да са релевантни за спорното право, то даденото от вззивният съд разрешение отговаря на трайната съдебна практика. Решението, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба срещу отказа на Поземлената комисия да възстанови имота замества индивидуалният административен акт. В закона изрично е посочено ,че съдът се произнася по съществото на спора, т.е.постановява решение заместващо индивидуалният административен акт. В това решение е индивидуализиран възстановеният имот, поради което е налице обект на собственост. Фактическият състав на реституцията е довършен и предявеният иск правилно е бил приет за допустим. По въпроса за правата на собственост на касатора не са поставени въпроси, а в съдебното решение изрично е посочено ,че правното основание на което се позовава не е установено документално. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,