Определение № 60338 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1586/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М. чрез адвокат К. С. обжалват определение, обективирано в решение № 85 от 20.04.2021 г. по в.т.д. 376/20 г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено определение № 350 от 06.07.2020 г. по т.д. 287/18 г. по описа на ОС – Плевен, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и вместо него е изменил решение № 62 от 08.04.2020 г. по т.д. 287/18 г. по описа на ОС – Плевен, в частта за разноските относно първоинстанционното производство, като е осъдил частните жалбоподатели да заплатят допълнително разноски от още 3 442,50 лв (разлика между присъдените от ОС – Плевен разноски от 13 147,50 лв и дължимите 16 590 лв), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на застрахователно дружество „Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс груп“, регистрирано в ТР под № J 40/304/1991, Румъния, [населено място], съразмерно на отхвърлената част от исковете. Излагат съображения, че неправилно въззивният съд е изменил решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Поддържат изводите на първоинстанционния съд, че делото няма правна и фактическа сложност. Вярно било, че са предявени четири иска, но имало постановена присъда, задължителна за гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК, което означавало, че част от въпросите по гражданското дело са изяснени. Сочат основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Била налице явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд. Не били изложени мотиви, съображения защо следва да бъде отменено определението на ОС Плевен, което било грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не бил обсъдил защо присъжда допълнително разноски. Молят да се отмени определението в частта за разноските, инкорпорирано в решението на въззивния съд, в частта, имаща характера на определение. Ответникът по частната жалба „Асигурареа романеска асиром Виена иншурънс груп“ АД, Румъния, [населено място], чрез адв. Д. М. оспорва частната жалба. Обжалваното определение било валидно, допустимо, правилно. Счита, че възнаграждението е точно определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението, съдържащо и определението в частта за разноските, е връчен на частните жалбоподатели на 23.04.2021 г. Едномесечният срок изтича на 23.5.2021 г, неделя, неработен ден. Частната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 25.05.2021 г., първият работен ден, след 24 май, неработен ден. С оглед обстоятелството, че в самото решение е посочено, че подлежи на обжалване в едномесечен срок, следва на основание чл. 62, ал. 3 от ГП, да се приеме, че срокът за обжалване е едномесечен. Поради подаване на частната жаба чрез пощенски куриер, на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че с подаването й на 25.5.2021 г. частните жалбоподатели са спазили срока за обжалване. Частните жалбоподатели имат правен интерес от обжалване на определението. С обжалваното определение, инкорпорирано в решението по делото, въззивният съд е приел, че възнаграждението за осъществено представителство се определя с оглед реалното му заплащане. При осъществена защита от ответник, който има право на възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължимото възнаграждение на ответника се определя с оглед осъществената защита срещу всеки от предявените при условията на субективно съединение искове, с оглед търсения материалния интерес. С оглед така определеното правило на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед отхвърлената част от исковете, въззивният съд е приел, че исковете са уважени за по 50 000 лв и отхвърлени за разликата до напълно предявения размер от 200 000 лв всеки или за по 150 000 лв. За всяка една от претенциите съдът е приел, че адвокатското възнаграждение е определено в размер на по 5 530 лв., съгласно посочената наредба Приел е, че е заплатено адвокатско възнаграждение реално от ответника на адвокатското дружество и съразмерно на отхвърлената част от исковете, се дължи възнаграждение от по 4 147,50 лв. по всеки един от исковете, като с това не е надхвърлен минималният размер на адвокатските възнаграждения. Допускането на касационно обжалване на определенията се извършва на основанията предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. С решение по делото първоинстанционният съд е осъдил застрахователя да заплати на всеки от ищците (Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. и К. М. М.) по 50 000 лв обезщетение на основание чл. 432 от КЗ и е отхвърлил иска на всеки от ищците до напълно предявения размер от 200 000 лв. С оглед изхода на спора е осъдил всички ищци, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят 13 147,50 лв разноски по делото на ответника. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е заплатил възнаграждение от 22 120,44 лв. При направено възражение за прекомерност е посочено, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се възнаграждение е определено на 17 530 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, е преценил, че възнаграждението е 13 147,50 лв. Съобщение с препис от решението е връчен на ответника по иска на 18.05.2020 г. По пощата на 01.06.2020 г., в 2 седмичен срок, предвиден в чл. 248 вр. чл. 259 от ГПК, е подал молба за изменение на решението в частта за разноските. Искането е оставено без уважение. Съобщение с препис от определението е изпратен на молителя-застраховател на 17.07.2020 г. Частната жалба е подадена на 24.07.2020 г. по пощата, в срок. Следователно е в срок. При преценка на всички основания за допустимост на постановеното решение, инкорпориращо произнасяне по частна жалба срещу определението за изменение на решението в частта за разноските, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност постановения съдебен акт да е недопустим. Поради това при извършената служебна проверка не се установява наличие на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Касаторите са обосновали допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като сочат, че определението е очевидно неправилно. В настоящия случай, не може да се установи това основание. В съдебната практика се приема, че очевидната неправилност е определен от законодателя квалифициран случай на неправилност, при който не следва да се извършва същинска проверка на обжалвания акт, в случая на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, а следва от изложените мотиви да се установи неправилност. С оглед изложените мотиви от въззивния съд в настоящия случай, не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност поради съществено процесуално нарушение, необсъждане на релевантните обстоятелства. Установява се, че въззивният съд е изложил съображения защо следва да се отмени определението на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането за присъждане на допълнително възнаграждение до изцяло дължимото такова на ответника и вместо него да присъди допълнително възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Посочено е от въззивния съд, че е налице субективно съединение на искове като преценката за дължимото адвокатско възнаграждение е направена с оглед цената на всеки активно субективно съединен иск по отделно, по които ответникът е осъществил защитата си. Преценено е, че адвокатското възнаграждение съответства на защитавания материален интерес по всеки един от исковете. При така извършената проверка не се установява съществено нарушение на процесуалните правила или грубо нарушение на правилата на формалната логика, от проверката на обжалвания акт. Не е налице и незаконосъобразност, преценена като приложение на несъществуваща правна норма или приложение в противоположен смисъл или приложение на несъществуваща правна норма. Посочени са релевантнтите правни норми и правилото, което се извежда от тях. Изложените съображения за липса на правна и фактическа сложност са съобразени като е посочен минимум на адвокатското възнаграждение, определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са съображения от въззивния съд за определяне на дължимото възнаграждение за един адвокат с оглед изплатеното за осъществената процесуална защита възнаграждение и с оглед на отхвърлената част на всеки от исковете. Не може да се приеме, че не са изложени съображения и това води до очевидна неправилност постановеното определение. Извън посочените основания, не може да се прецени допустимостта на касационното обжалване, тъй като ще е свързано с проверка на правилността на обжалваното определение. По изложените съображения не е налице основание за допускане касационно обжалване на определението на Апелативен съд – В. Търново, инкорпорирано в обжалваното решение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България