Определение № 794 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 859/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на "А.В"Е. срещу О. № 484 от 19.10.2009 год. на Варненския апелативен съд по ч.т.д. № 530/2009 год. с което е потвърдено постановеното по реда на чл.321 ГПК отм.) определение от 30.07.2009 год. по гр.д. № 42/2009 год. на Д. окръжен съд. С него е ДОС е отказал да вдигне допусната по реда на чл.308 и сл. ГПК (отм.) обезпечителна мярка, поради това, че не е отпаднала причината, поради която е допусната. Позоваването на касатора е основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол е бланкетно, като няма конкретизирано основание. Частната касационна жалба на "А.В"Е. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Както бе посочено, производството е по реда на чл.321 ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.14 от ПЗР на ГПК. Доколкото производството по чл.308 ГПК е инициирано при действието на ГПК-1952 год., то и искането за вдигане на обезпечителната мярка е под режима на този закон, независимо кога е постъпила молбата по чл.321 ГПК, поради това, че се касае за продължаване/приключване на същото обезпечително производство. Съгласно ТР № 1/17.06.2001 год. на ОСГК на ВКС, с произнасянето на ВнАС, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан. Но дори да би се приело, че по отношение на молбата за отмяна на обезпечението е приложим ГПК-2007, то и в този случай частната касационна жалба би била недопустима. Определението по чл.402 ал.2 предл.2 ГПК подлежи на въззивен, но не и на касационен контрол. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.402 ал.2 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на определенията с които съдът се е произнесъл по обезпечителна мярка (допускане и отмяна) не намира приложение чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на ВнАС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Няма пречка обезпечителната мярка да бъде отменена по реда на чл.402 ГПК в последващ момент, когато настъпят предпоставките за това. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.